Останал без пукнат грош, луташ се  из улиците на съзнанието. Без смисъл, без посока да продължиш пътя е душата. Вървиш по прашните пътеки на представите си и мислиш. Мислиш какво да правиш... В този момент палиш ти цигара. Но едва ли ще реши теглото ти. Вдишваш цигарения дим и сякаш става по-леко. Дали? Дали тази цигара прави живота ти по-лек? Дали спечелил си нещо сега?... Цигарата догаря... Дръпваш си. Отново и отново. Усещаш успокоение... Дали това е просто заблуждение? Примигваш бавно в нощта и какво - намери ли решение? Издишваш бавно и от теб излиза дим. Молиш се така да се изпари и това,което е надвиснало над главата ти.
Но не, това е реалността. Такава, каквото е...