Размисли от преди седем години

                         Размисли от преди седем години

             27 април 2013,За добротата и дълга ни към нея

 Добротата понякога съществува в чист вид, без примеси на съмнения и колебания. Намира си гостоприемници, всеки познава такива, а ако не, значи, не ги е забелязал. Изцяло добрите хора са около нас, но те нямат самозащита, просто служат на кауза, която може би не осъзнават философски, може би не чувстват в подробности...Не забелязват опасностите, не чуват подигравките, не откликват на обидите. Просто го правят, някак си се сещат, че трябва да стане така.

    Има и хора, които не сме съвсем добри, ние сме повече. Те трябва да защитават гърба на добрите, да пренебрегнат поне малка част от егото си в името на световното равновесие! В момента се сещам за снайперистите, които убиват готовия да взриви бомба терорист, момчетата и момичетата, които качват в интернет снимки на насилници с молба да ги заклеймим и да им ударим виртуални шамари...момчето, което би се сбило за да защити момичето, което помага на разплакано дете...

                              28 април 2013

  Безпощадната точност и пределната откровеност са единственият вид жестокост,  която си позволявам да проявя. Жестокостта на чистия разум,невъзможна и неизбежна понякога.

                     21 май 2013, след торнадото в Оклахома:

                                         За страха да живееш

  Много е страшно това, което се случи в Оклахома. То ни показа за пореден път колко непобедими и величествени са природните сили, колко са зловещо, безстрастно разрушителни,  непредвидими  и неудържими...Животът все още е опасно прекарване на времето за всички живи същества, досущ  както преди хилядолетия. За никого не е безоблачен и сигурен, няма убежища,  които да ни защитят. Сега си давам сметка, че да живееш, е смелост и дори понякога подвиг. Бог ни е дал способността да забравяме лошото и да се надяваме. Някои  са надарени с повече смелост от други, някои са по- разумни и са осъзнали, че  ако се страхуваш постоянно нещо да не ти се случи, ти не си свободен , не живееш, а просто прекарваш времето си, треперейки. Следователно, разумно е да си смел и решителен и да посрещаш несгодите подготвен . А ние и затова трябва да благодарим всеки ден на Бог- че живеем в оазиса,наречен България. На нашите тревоги и проблеми биха се изсмели деветдесет процента  от хората по света.Че не можели да направят правителство,че се карали и излагали  двеста и четиридесет  души в парламента, струва ли си да го обсъждаме?Вижте колко е хубаво навън, зарадвайте се, че ни очакват поне още пет месеца топло и приятно време и си спомнете,че всички сме деца на слънцето!

   „Има едно лошо заболяване,казва се злоба и се причинява от вирус,наречен завист“

   Знам безпогрешна терапия за нея.не вярвате ли? Усмивка ен-пъти дневно, тапи в ушите за хулите по наш адрес, стиснати зъби и мълчание в отговор и ...продължаваме да правим добро... Продължаваме да сме красиви и не изпитваме вина,че другите не са...Продължаваме да блестим с ум и не се сравняваме с посредствените...Продължаваме да протягаме ръка за приятелство и не се съмняваме в близките си!Ние сме светът и трябва да го докажем!