В който и край на света да се събудиш, в който, и край на света да заспиш... Винаги се връщаш там, откъдето си тръгнал. Изкачваш най - високите върхове, за да се откриеш и се хвърляш в най - дълбоките океани, за да се намериш... И ти си там - на дъното, изгубен. Чуваш гласа си, който упорито ти казва да изплуваш от дълбините на собствените си страхове, да се прегърнеш, да заобичаш сам себе си. Знаеш, че рано или късно трябва да направиш тази крачка (да загърбиш миналото, да отвориш сърцето си за настоящето, да се впуснеш смело в бъдещето).
"Съдбата обича смелите!" съм чувала да казват. е, ние със съдбата не се обичаме особено много, но какво пък?
Бъди смел! Вземи си 5 дни отпуска и отиди до Бургас или до някой от музеите в Копривщица; качи се на Мусала, и извикай на света, че го обичаш; виж себе си чрез отражението си в някое от езерата на Рила!!! Направи списък с филмите, които искаш да гледаш и си направи маратон; посети всички места, на които искаш да отидеш! Направи нещо за себе си ...