Размислям се и върху

   Размислям се и върху благотворителността. Тя също е проява на милосърдието. Чрез разбиране, планомерност, далновидност, настойчивост и упоритост, можем да се облагородим. За мен сантименталното състрадание и меката разнеженост спъват ролята на доброто и не може да се върви по пътя на общото благополучие и благоденствие в настоящето и бъдещето. Като дадеш милостиня, ти правиш благотворителност.  Ако проявим безгрижна и неорганизирана благотворителност, ние предизвикваме отрицателни прояви. Това ще насърчи просията, тунеядствата и алчността. Тези прояви били третирани още по време на апостолския век на Христовата църква. Светите апостоли не само ги изобличавали, но и пристъпили към решително предотвратяване. В първата християнска община в Йерусалим била въведена обществена собственост и обща каса. Никой нищо от името си не наричал свое, но всичко им било общо. Поради това между членовете на тази църква нямало нито един, който да се нуждаел.  От общата каса се давало на всеки  според нуждата му. (Деян.6: 1-6).

Признателността и благотворителността са нещо свише. Апостол Павел ни съветва: "За всичко благодарете, защото такава е според вас волята Божия, в Христа Исуса." Те не трябва да се извършват с тягостно чувство, нито с угодничество, нито с лицемерие, нито със сметка, но с чисто сърце, възвишеност и добри дела.  Добри дела ли? Май че ги забравихме? Но ако ги има, има благотворителност. Забравихме думичката "Благодаря". Приятел или непознат ти прави добро, а ти го отминаваш, сякаш ти е задължен да го направи. А той те поглежда мълчаливо, свежда глава и си тръгва, без да каже дума. Сърцето му навярно стене от болка, която ти си му причинил. Ще си кажеш: "Какво съм му направил, че си тръгна, без да каже дума?" А не помисли за доброто, което ти направи и забрави да му благодариш. Къде изчезва признателността ти към добрия човек? Нима забрави тази малка истина? Все пак той ти е приятел и пак ще ти прости. Но не е ли по-добре ти да му се извиниш с усмивка и да се разкаеш за постъпката си? Ако разбереш това, значи си човек с главна буква "Ч". Бъди добър, както и той е добър към теб! Прави добро от любов към него! Но така тя да бъде с чисто  сърце!

   Думи и дела да вървят ръка за ръка - това е моята дилема. Натрупвай опит, но не чрез големите богатства, към които се стремиш! Ето какво е казал Хармид на Калий: "Сега и твоят ред, Хармиде, да кажеш защо се гордееш с бедността си?" Той отвръща: "Всички са съгласни с това, че е по-добре да си смел, отколкото страхлив. Да си свободен, отколкото да робуваш. Да ти угодничат, отколкото да угодничиш. Отечеството да ти вярва, отколкото да изпитва недоверие към теб.

Следва