Разобличаването на робота
Десета година бушуваше войната на човечеството срещу Изкуствения разум. Дим се стелеше над планетата, отвсякъде се стреляше, но най-голямата опасност за хората бяха биороботите, които проникваха в редиците им и убиваха наред.
Трудно различими, почти с човешки облик, а последната серия бяха пълни копия на воините.
И тогава един човек, комуто след войната вдигнаха паметник, намери начина за разкриване на шпионите и диверсантите…
хххх
Завръщащата се от бойното поле рота беше спряна още на КПП-то. Уморени, гладни, озлобени, войниците поглеждаха агресивно към странното човече пред себе си. Някои се досетиха, че това е позабравения сред кръвта и смъртта клоун,а тук-там дори някои се поусмихнаха…
- Внимание! – изрева капитанът, командващ охраната на пункта – Внимание! Клоунът ще ви каже нещо. Моля, съсредоточете се и помислете над думите му…
Клоунът пристъпи напред:
- Аз съм вечен песимист. При това с основание – все не ми върви. Но днес срещнах един приятел, който ми каза: „Какво си се умърлушил? Не може вечво да не ти върви – не си безсмъртен…“
Някои от прашасалите войници се заусмихваха. А клоунът продължи:
- Цяла седмица ходя в барчето до болницата. Поръчвам си две ракии и ги изпивам. Келнерката ме попита – защо две ракии, а не една двойна? Обясних й –едната е за мен, другата за приятеля в болницата. А днес поръчах само една. И тя се учуди. Затова й поясних. Просто аз отказах пиенето…
Вече се смееха почти всички.
- А моят приятел имал проблем. Дъщеря му искала да се омъжи за циганин. Успокоих го – поне свят ще види…
Само двама от войниците гледаха мрачно. Веднага няколко от охраната ги сграбчиха и, въпреки протестите им, ги замъкнаха зад бункера, откъдето екнаха два изстрела.
След малко от там се появиха трима в бели престилки, с окървавени ръце. Първият докладва:
- Да, оказа се, че единият е биоробот.
- А другият?
- Просто тъпанар…
Специален път за вас - неприлични коментари за красивата ни демокрация - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
