Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори дъждът няма да успее да загаси страстта ни, отправена като струйка дим към дървения таван, дори бурята няма да потуши любовта ми, няма да те върне обратно в лъскавия Ад, в който принадлежиш.
А на сутринта, когато те няма, ще докосвам местата по мен, които носят твоите следи, ще прегръщам възглавницата, която все още носи твоя аромат.
А вечерта отново ще те повикам и ще се надявам да подпалиш малкия ми Рай.
© Никол Стоичкова Все права защищены