dark_queen (В.К)
25 40
27 апр. 2008 г., 22:31

Реалност 

  Проза
912 0 3
1 мин за четене

Мислите ми са разбъркани, всичко е замъглено. Не усещам вече болка, но и не мога да спра да я чувствам. Стоя сред тълпа от хора. Всички те ми се усмихват и аз им отвръщам. Фалшива усмивка и фалшив смях, защото не сме такива, каквито изглеждаме. Веселите средобеди с приятелите ми - заблуда, защото не искам да ги товаря с болката си. Духането на свещичките на рождения ми ден, чува се звук от ръкопляскания. Желанието ми... стига с тези желания, нека се върна към реалността. Колкото и да е жестока, ние сме я направили такава. Но най-тъжното е да не знаеш мястото си в нея. В този свят на болка, лицемерие и жестокост. Има ли въобще смисъл да се борим щом, когато умрем никой няма да се поучи от грешките ни и ще ги повтаря. Ние се раждаме, живеем и умираме и в последните си минути питаме, дали сме оставили следа или прашинка от себе си. Дали сме живели достойно или сме преминали през живота си, без да го разберем. Всяка една отминала минута е нов шанс да променим живота си. Аз няма да се предам. Ще променя живота си и когато ми хареса, ще ви кажа.

© В.К Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??