24 янв. 2024 г., 07:01

Реалност

484 0 1

Още от първия ден, в който го видях знаех че има нещо в него... нещо което е мое...

Беше ме страх да го допусна до себе си. Имаше красиви сини очи с малко жълто около зеницата, за мен те винаги бяха като слънце, често ги свързвах и с морето... Защо морето ли... там се чувствам себе си, не се крия зад маски, там съм просто аз... За първи път имах чувството че съм първият избор, макар и дълбоко в себе си да знаех, че не е точно така... Исках много, признавам, но се надявах... надявах... надявам и ще се надявам... част от мен винаги ще го прави, макар и да знам, че не е редно. Той е човекът, когото винаги ще чакам, моето пристанище... нещото което ми дава сила и смисъл. Моят ад и рай... моето начало и край... моето спасение и наказание... Урок който така и не научих, спомен който никога не пуснах, усещане, което не забравих, допир, за който копнея... Обич, която така и не свърши... 

Р.М.М.

29.12.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Милкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Струва ми се много дълбоко като за твоята възраст Браво!

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...