3 июл. 2011 г., 12:06
15 мин за четене
Реквием за една греховна любов
Глава четвърта
Париж беше пленил Емилия. Ярко осветените булеварди, хилядите уютни кафенета, кварталните бистра, луксозните ресторанти , гарнирани с много музика и прекрасни вина, това беше Париж. Когато посетиха музея в старата парижка гара и съзерцаваха платната на най-прочутите импресионисти, дъхът им спираше пред всяка картина. Кейовете на Сена с десетките букинисти, както и корабчетата с туристите ги караха да забравят реалността. Живееха като в необикновен сън и страхът да не се събудят в болницата, ги караше да преживяват всичко много по-дълбока. Дните бяха скучни за Еми, вярно, разхождаше се по Големите булеварди, които бяха съвсем близо до хотела, стигна даже до улица Риволи, разглеждаше бутиците за супер луксозни стоки, разхождаше се под колонадите на тази прочута улица, но липсата на Борис ù тежеше. Вечер, когато световно известният професор се превръщаше в палав, чаровен приятел и прекрасен гид, градът придобиваше съвсем друг облик. Разхождаха ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация