Напослeдък започвам да виждам бели мишки. Много симпатични създания - те щъкат наоколо и ми се усмихват. Виждам усмихнатите им муцунки.
Това, разбира се е нелепо. Няма никакви бели мишки, а аз просто халюцинирам. Така ми каза и докторът по време на визитацията в отрезвителя, където ме бяха приютили след поредния запой. Шантаво копеле -" Ти - казва - ще умреш, ако не престанеш с алкохола." Все едно, че въздържателите ще живеят вечно. Нищо не му отговорих, ама ме досмеша на акъла му.
А което си е истина - истина е. Направо се олях. То не е за разправяне. Вечерта след запоя съм се затътрил по сокаците и съм паднал край контейнерите за смет. Там някаква бабичка ме засипала с боклуци, а едни цигани ми отмъкнали сакото. Късно след полунощ пък ме дърпали кучета и ми сгризали едната обувка.
Събудих се в отрезвителя и там една кака с червени джуки дойде да ми иска пари за престоя. От къде пари? "Това - казва - учреждение, гражданино, не е пансион за разбити сърца. Тук се плаща." Доколкото ми е ...