29 июл. 2007 г., 21:15

Рожден ден

1.7K 0 0
  Беше една от онези нощи, осеяни със звезди. Градът беше мълчалив и сега спеше и навярно сънуваше от онези сънища, в които той ставаше величествен.
  Две от звездите на нощното небе се редуваха да намигат на детето, сгушило се до кофите със смет.
  Едната звезда прошепна на другата:
  - Ярка, знаеш ли кой ден е днес?
  - Хм... мисля, че не се сещам.
  - Ох, Ярка, никога не се сещаш. Не си ли спомняш?
  - Блясък, да не би да е Коледа?
  - Не. Днес преди 17 години видяхме как едно дете се роди и Луната ни накара да бдим над него.
  - О, да. Съвсем се бях отнесла. Това дете сега, което е легнало в задънената улица, беше дарено на нас и ние на него - прошепна Ярка.
  - Да, ние сме неговия дар от Луната.
  Звездите продължиха да наблюдават заспалото дете. Щом започна да изгрява Слънцето, момиченцето се събуди. Видя последното намигане на Ярка и Блясък и им се усмихна. Протегна се и в тишината си прошепна "Честит ми рожден ден"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...