11 июн. 2007 г., 22:08

РОМАНТИЧНА НОЩ 

  Проза
1488 0 8
6 мин за четене
 

Приказка от времето на силикона

 

(съвременна интерпретация на стар виц)




        Живеело в едно българско село в началото на третото хилядолетие едно хубавко моме - Мари, именувано на баба си Марийка, магистър по вътрешен и външен дизайн. Мари упражнявала професията си в семейния ресторантьорски бизнес - престижното многозвездно заведение без нужник "Тадж Махал", което семейството с много лишения успяло още в самата зора на междукрацията да  открие в дълбоката изба на старата фамилна къща от началото на миналия век. Кой знае защо, при това високообразовано моме не се задържал ергенин. Обикаляли около него, задявали го, но след време по неизвестни причини се заплесвали по някоя друга местна звезда и го изоставяли. Минали няколко години, дружките на Мари се изпоженили, а нея започнали да я придумват, че ще остане стара мома. Пък това си е истински проблем дори и в началото на ІІІ-тото хилядолетие. Разтревожили се роднините.

          В града живеело едно интелигентно момче - Жан, именувано на дядо си Иванчо, инженерче по ядрена физика, което поради липса на атомна промишленост в родината, нямало къде да упражнява професията си, но това не го притеснявало, защото знаело, че един ден ще наследи всичките реституирани наследствени жилищни имоти от дядо си Иванчо, от началото на миналия век, в центъра на града. То също напредвало в годинките, а все не довеждало момиче в къщи. Поради непрекъснатите му интелектуални занимания на PC-то, време не му оставало. Близките му сериозно се разтревожили за неговото психическо и сексуално здраве, защото времето минавало, а момчето от къщи не излизало и никакво създание от женски пол не се мяркало наоколо, ако не се брои мишката.

          По неведоми пътища Господни, приятели на роднините, осъществили връзка между тези два млади човешки индивида, продукти на съвременното ни общество. Те от немай-къде се харесали и за радост на целокупното роднинско воинство, пък и да не губят своето ценно време, решили да се вземат, защото, както са казали древните, човек и добре да живее, се жени.

          Минал и заминал денят на данданиите около това повратно събитие в живота на всеки човек, след което той се озовава като звяр в семейната клетка и в който съвременните български Монтеки и Капулети се надпреварват да доказват едни на други своята икономическа мощ, ако ще после да гладуват като обсадените в Сталинград.

          Настъпила онази първа трепетна нощ, когато съвременните български Ромео и Жулиета т.е. Жан и Мари, трябвало да консумират брака си. Поради своята заетост, или поради някакви други необясними причини, макар и необичайно за епохата, досега те не били осъществили никаква предварителна консумация.

          Озовали си за първи път в брачното ложе. Мари била трепетна като трепетлика, защото дълго време й се наложило да обуздава либидото си, докато успее да се озове в това ложе. Очаквала да се развихри, да покаже способностите и заложбите си, за да плени окончателно своя съпруг пред Бога и пред Кмета, да изсмуче силите му така, както тя си знае, за да получи съпругът й доживотно отвращение от всички останали жени, които евентуално биха били заплаха за безоблачното семейно щастие, в който замък тя била твърдо решена на всяка цена да живее до края на дните си. С една дума в тази нощ й предстояло да се заеме с тежката сапьорска задача да обезвреди веднъж завинаги всички секс-бомби, с които е миниран житейския път на всеки мъж.

          Приблизително такива мисли се въртяли в главата й, докато трепетно и скромно очаквала съпруга й да даде макар и мъничък намек, че има намерение да изпълни законните си съпружески задължения. Напразно. Той не давал признаци, че има такова намерение, даже напротив -  изглеждало като че ли има намерение да заспи. Тогава Мари решила да вземе инициативата в своите вещи ръце, както често й се налагало в предбрачния й период, когато някой от ония мухльовци на село се опитвал със стихове да превзема душата и тялото й, което било напълно излишно, защото душата й била широка и щедра, а подстъпите към тялото й били винаги открити. Но тази нощ била малко по-различна. За да не изглежда прекалено директна, тя измислила план. Побутнала леко полузаспалия си новобрачен и казала:

  • - Скъпи, нещо не се чувствам добре от тази страна на спалнята.

Имаш ли нещо против да разменим местата си?

  • - Разбира се, че не, скъпа - казал съпругът.

Скъпият станал, заобиколил спалнята,отишъл от другата страна,

след което се приготвил отново да заспи. Само че не познал, защото не такива били намеренията на младата булка.

  • - О, скъпи, неудобно ми е, че трябва пак да те моля, но струва ми

се, че сгреших - направила тя повтарен деликатен опит за сближаване.

  • - Няма проблем, мила.

Жан отново станал и отишъл от другата страна на спалнята.

Положението изглеждало безнадеждно, битката се очертавала да бъде

загубена, но Мари била здраво калена във всякакви подобни битки и не се предавала така лесно, била упорита и решена на всяка цена да постигне своето.

  • - Много ми е неудобно, разбирам, че ставам досадна, но не мога да 

заспя, скъпи. Би ли имал нещо против да опитам пак от другата страна? Само че не си прави труда да обикаляш спалнята, прехвърли се направо над мене - помолила отново след време, неотчайващата се в опитите си да постигне своето, млада съпруга.

          Новобрачният пак изпълнил молбата й. В оня момент, в който той, предпазливо прекрачвайки, се озовал над нея, тя го хванала здраво и едва сдържайки бушуващите в нея чувства, помолила:

  • - Скъпи,можеш ли да направиш същото, което прави овенът, когато

се намира върху овцата?

  • - Бееееееееееееее - изблеял младоженецът от времето на силикона.

          Станал от леглото и се хванал за... мишката.

          Току-що омъжената овца останала с измамени надежди. Предстояло й да влезе в крак с времето и да открие за себе си любовта на бъдещето, която сближава хората и съпрузите, и едновременно с това запазва семейната чест, защото съпругът не чувства тежестта на рогата на челото си, а само лек сърбеж.

          На другата сутрин Мари станала рано, омесила питка за съпруга си и я търкулнала към PC-то му, където той бил вече заел позиция. Чакал я първият от многото делнични брачни дни. Имала ужасно много задачи. Трябвало да се запише в курс по компютърна грамотност, да си закупи свое PC и да го инсталира в съседнага стая, за да може да изконсумира първата си брачна нощ и много нощи след това. Нощи, изпълнени със страст и близост, от които щели да се родят силиконовите им деца.

© Даша Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Голям майтап! Поздрав!
  • Много сладко разказан виц! Поздравявам те!!!
  • Даааааааа! 21 век!
  • Даша, тоя вярно е бил Жан. Ако беше Иванчо, да не блееше а да се хвърли здраво на момето.
    Стана ми весело, но и ме замисли разказа ти!!! На къде отива светът...
    Поздрави!!!
  • Вица не знам, но приказката си я бива. Има си и поука, и всичко...
  • Много свежо и приятно за четене разказче. Благодаря за публикуването му.
  • Тотално ме разби!
    Дъщерята се оплаква:
    -Тате, боли ме главата! Да купим аспирин!
    -Ей, накъде сме тръгнали - от малки взеха да ви учат да се оправдавате!

    Ама я си представи варианта - тя - математичка, той - режисьор.
  • да не дава Господ
Предложения
: ??:??