Приказка от времето на силикона
(съвременна интерпретация на стар виц)
Живеело в едно българско село в началото на третото хилядолетие едно хубавко моме - Мари, именувано на баба си Марийка, магистър по вътрешен и външен дизайн. Мари упражнявала професията си в семейния ресторантьорски бизнес - престижното многозвездно заведение без нужник "Тадж Махал", което семейството с много лишения успяло още в самата зора на междукрацията да открие в дълбоката изба на старата фамилна къща от началото на миналия век. Кой знае защо, при това високообразовано моме не се задържал ергенин. Обикаляли около него, задявали го, но след време по неизвестни причини се заплесвали по някоя друга местна звезда и го изоставяли. Минали няколко години, дружките на Мари се изпоженили, а нея започнали да я придумват, че ще остане стара мома. Пък това си е истински проблем дори и в началото на ІІІ-тото хилядолетие. Разтревожили се роднините.
В града живеело едно интелигентно момче - Жан, именувано на дядо си Иванчо, ...