Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни думи, за да не загубят небивалиците от чара си... Запазил съм също автентичната стилистика и някои диалектни и жаргонни форми. От тук нататък има думата братовчедът:
Как Игнат Дравнико стана тотомильонер
Както ви е станало ясно от разказаните до тука истории, язе и мойте авери у Красно градище нето сме цъфнали, нето сме вързале... Имам предвид финансово. Верно - гладни никогаш не сме оставале, и без пукница също. То на село човек кой не го мързи, гладен и жеден нема да остане, но така - да се почуства некой от назе, че е фанал Господа за шлифера - нема такова нещо. Но това не секогаш е било така, ели поне за един от назе... Но да карам подред.
Беше преди има нема десетина-дванайсе години. Та ...