Романтични небивалици от Красно градище

Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни думи, за да не загубят небивалиците от чара си... Запазил съм също автентичната стилистика и някои диалектни и жаргонни форми. От тук нататък има думата братовчедът:

Как Игнат Дравнико стана тотомильонер

   Както ви е станало ясно от разказаните до тука истории, язе и мойте авери у Красно градище нето сме цъфнали, нето сме вързале... Имам предвид финансово. Верно - гладни никогаш не сме оставале, и без пукница също. То на село човек кой не го мързи, гладен и жеден нема да остане, но така - да се почуства некой от назе, че е фанал Господа за шлифера - нема такова нещо. Но това не секогаш е било така, ели поне за един от назе... Но да карам подред.

   Беше преди има нема десетина-дванайсе години. Таман беха се пръкнале пръвите тотомильонери у Русе. И видехме ние с аверите, че не е толкоз трудно да забогатее набърже човек. Стига да си пуска редовно фиша и да не е некой голем карък. За единия фиш все са се намирале жлъти стотинки. Колкото до каръка, язе с мойта фамилия и с тея приятеле съм най-големия карък у компанията, ама пустио ми оптимизам че нещата ше се променат, никогаш не ме е напускал... С една дума и тримата - язе, Гацо Френскио и Игнат Дравнико бехме решиле, че ако си пускаме сека неделя числата, рано или късно ше спичелиме. Играехме с едни и същи числа. Секи от назе знаеше собствените и чуждите шест числа. Пускахме троен фиш, като се редувахме кой да оди до Сухиндол, щото на село немаше тотопункт. И да не разменаме сека неделя стотинки, бехме се разбрале, на кой му е ред да пуска фиша, той да плаща, а печалбата да зима тоя, кой  е уцелил числата. И сичко вървеше как си требе, пичелихме неколко тройки, а еднаж Гацо уцели и четворка, но как си му е реда почерпи и изпихме целата пичалба...

   И щеха да си върват така нещата, ако пустия му гявол не ми беше пуснал мухата да си направиме с Гацо майтап на гърбо на Дравнико... Както знаете, с Френскио живеем вратник до вратник, а Дравнико е от долната махала. Та един ден срещам Гацо, изкарваше велюсипедо да оди да пуска фиша, че беше негов ред. И не знам кво ми прищрака, та му викам „Гацо, щеш ли да си направим майтап с Дравнико?" „Ми добре" - отвърна он. Тогаз му дадох пари и го подучих да земе още един фиш от тея готовите, уж така по претчуствие в следствие на „оная меризма", знаете, че се пада нещо екстрасенс наш Гацо. Подучих го и кво да правим нататък...

   И еле вечерта у кръчмата при бай Ставри, Френскио разказа пред Дравнико, как е пуснал наште числа у един фиш, па после почуствал меризмата на развалена риба и пуснал още един - от тея готовите, пак троен. И нарекал пръвата колонка на Гацо, втората на Игнат и третата на Марко. Дравнико, ништо че е гламав, се сети да пита кои са неговите числа, ама Френскио излъга, че е оставил фишо дома и че не ги знае... Дигнахме наздравка да е на хаирлия и скоро се отплеснахме на други теми.

   На другио ден - неделята привечер, викнах Гацо у назе да гледаме тегленето на числата. Само да отбележим, че ние с Гацо още бехме ергени, него таман го беха депортирали от Францата, а Игнат вече се беше земал с Дечка. Та гледахме тегленето на тиража и за пореден път нищо не пичелехме. Тогаз изтрихме задрасканите у готовия фиш числа и наложихме индиго, па отбележихме тея числа, кои беха излезнале у тегленето на джакпота. И естествено у средната колонка - тая наречената на Дравнико. Един вид флашификация значи. И айде с готовио фиш тръчиме у Игнатови. И крещиме от далече - „Дравник, излазяй, пичелиш от тотото! Шестица!" Излазя Игнат, след него и Дечка - гледат ни съмнително и не верват. Подаде Френскио фиша, а он като истински, не Френскио, а фиша - и печата му печат, и числата му числа, нема грешка. Дравнико извади едно смачкано лисче с числата, и он ги записал и зе да гледа и да сравнява. И като сравни сичките шест числа, па като викна, па като грабна Дечка, па като я подфърли у въздуха, нищо че тогаз она гонеше стоте кила... Па като настана една веселба, извади Игнат маси, столове направо на улицата, сбраха се сички комшии. Изтъркаляхме едно буре с вино, извади „касметлията" ракия, суджуци, буркани с месо, и само вика „Това не е нищо, чекайте утре ше купа теле и три ягнета да почерпа!". Стана ми неудобно, че много ше се ухарчи и майтапа ше земе да се изроди у трагедия, та му викам „Лесна работа, Дръвник, ти земи парата, па тогаз ше правиш големото черпене!", а той - „Не! Не искам да кажете, че Игнат е циция!". Пихме, ама нещо пиенето не ми вървеше, влизаше ми у кривото гърло, щото знаех, че нищо нема да земе Игнат и у разходи щехме да го вкараме. Френскио и той се беше умърлушил и сал въздишаше. Тръгнахме си с него рано, измъкнахме се тайно, а веселбата продължи...

   На другио ден се въртолих у назе цел ден като муха без глава, без нищо да свърша и се чудех как да му кажа на Игнат, че сме го излъгале. Гузен бех и ме беше срам. По едно време и Френскио доде и ме пита „Кво ше правиме?". „Ми нищо, ше си признаеме, па после, ако требе, ше възстановиме виното и сужуците"- отвърнах язе. И тамън така говора, те го задава се от долната махала Дръвнико и отдалече вика „Айде бе, оставихте ме сам да върша целата работа! Идвайте да помагате! Четри чевермета се въртат у назе - едно теле и три ягнета, целото село съм поканил! Сал вас ви нема, и това ми било авери! Да не завиждате сега?!..."

   Видех, че работата е станала дебела и хък-мък, изплюх камъчето. „Игнате - му викам, така от дете не се бех обръщал към него - Игнате, ние те излъгахме... Фиша не пичели нищо...Решихме майтап с тебе да си направим!... Прощавай, побратиме, каква я мислехме, каква стана..." А он гледа, мига на парцали и не верва на думите ми. „Как така не пичели?... Ми язе земах парите! Два мильона, двеста четирейсе и две иляди лева... и двайсе стотинки... плус бакшишо..."...

   Тук вече ние с Гацо Френскио се опулихме и зехме да мигаме на парцале... „ Къв бакшиш, бе? От къде зе парите?!" „Ми как от къде, от тотализатора у Търново - и почна да разправа Игнат - Станах сабалем рано, палнах москвичо и право пред тотализатора... И немам тръпение да отворат, да си земем пичалбата. Бе гледам по едно време двама с бръснати главе и с кожени якета се навъртат окол мене - уплаших се да не ми земат фиша, а они питат дали чекам да си зема пичалба некаква. И язе отначало се дръпах, па после си признах, че имам да зимам шестицата... Два мильона, двеста четиресе и две иляди, осемстотин и тринайсе лева и двайсе стотинки... Тогава они ми предложиха два мильона двеста и педесе иляди и да им дам фиша, и съм щел да бъда на далавера, щото щели да ми удържат от тотализатора 10% данък... И язе много не му мислих, земах парите, дадох им фиша и те ме на - тотомильонер!... За двата мильона купих двайсе и осем иляди дойче марки и ги внесох у банката, с другите пари купих яденето и пиеньето... Айде сега у назе да черпа!"...

   Усещам язе, как чейнето ми висва. Поради неколко основателни причини. Първо - как с фалшив фиш Дравнико е зел некакви мръсни мутренски паре, като дебеловратите са си мислиле, че ше ги преперат с фишо. Второ - от къде толкоз акъл у аверо, да ги обърне у дойче марки и да ги скрие у банката. И трето - беше ме страх, че рано ели късно мутрите ше ни намерат... Питах го Игнат, давал ли е неговото име, ели името на селото. Он каза, че не са го питале. Тогаз се успокоих, че ели са го видели колко е гламав нашио и не са вервали, че ше ги изработи, ели они са биле по-гламави и от него. Решихме, че е грехота да не се почерпиме по тоя повод и отидохме у Игнатови. Следващите пет дни са ми като у сън и ми се губат... Помним само, че Дечка се беше изнесла при майка си, щото запоя немаше край...

   Обаче секи сън си има край. Нашио сън беше с тежък край. Беше се разчуло из окръга, че некакъв от Красно градище черпи като луд за шестица от тотото. И те ги - мутрите довтасаха на петио ден с един Мерцедес и едно БеЕмВе - и двете коли черни, като дреите на тея, дето беха вътре... Та спреха пред Игнатови у прахоляка и наизкочиха с бухалките. Осем човека, ако може да се нарекат човеци де... Народо се разбега. Останахме само ние с Френскио. Виновни бихме за целата конфузия и требеше да си платиме... Еми платихме си... Биха ни като боксови круши... Целите бехме у кръвища, как не ни изпотрошиха - не знам. Добре, че бехме пиени, та един вид под упойка значи... Ама не посмеха да ни претрепат, щото казахме, че парите са у банката и у понеделник требеше да ги изтеглиме и да ги върнеме... Казаха ни, че требе да ги върнеме с лихвите - три мильона лева!... Кво щехме да правиме, не знаехме...

   Обаче имало Господ! И докат пет дни ние сме пиле, он е мислил за назе! Оказа се, че през тая седмица дойче марката е скочила от седемдесе и два лева на сто и шест лева! И у понеделник изтеглихме двайсе и осемте иляди дойче марки и ги обърнахме у левове - 2968000 лева. Сбрахме още 32000 лева - горе-доле 300лв. днешни пари и си изплатихме борча на мутрите до стотинка. Та ни се размина!...

   После, след години, се разбра, че у групата на мутрите бил и наш поп Стефан. Ама не ни бил удрял, а стоел отцепка отстрани да пази... Това требе да е било пръвата ни среща, втората - кога и тримата с аверите едновременно отворихме кръчми... Ама това е друга история, може да ви я разкажем некой ден!

   И глейте кво нещо е живото! Даже и у нещастието и болката човек тръси смешното. След един месец като тръгна дойче марката да гони илядо лева и да бута Виденовото правителство, се смеех с аверите и им виках - „ Ей, да се беха забавиле мутрите до сега, щехме да върнеме борчо и да остане пак за пиенье!" А Дръвнико въздиша „А бе ти верваш ли, че за тоя месец нещо щеше да е останало от тея двайсе и осем иляди марки?!" Честно казано и аз не вервам, че нещо щеше да е останало... Та така - дай на сиромах човек некой неспичелен с труд лев и му гледай сеира!... От тогаз вече с аверите не играеме тото...