Романтиката по време на брак (Не само Грег разбира от жени... и Киро може)

      Повечето от нас, като чуят думата "романтика" в брака си запушват ушите и бягат. Други, като чуят "романтика", си представят  море, звезди, приглушен вятър и Луна (нищо общо с брака). Трети не спират да търсят отчаяно романтиката в брака, по ред причини. Първата и основната е, че не искат да се чувстват прецакани само поради факта, че са женени и че красотата на живота си е отишла безвъзвратно... Точно тези ентусиасти симулират ситуации, които нямат нищо общо с брачния живот и всячески се стараят да изпитат онези пропуснати моменти, на които се наслаждават свободните хора. (Влюбени, плахо се държат за ръце, нежна целувка на любимата, докато услужлив облак е закрил за миг строгата блюстителка на морала – Луната) 

      Цял ден Киро мисли за снощната случка. Подлага я на дисекция отляво и дясно, отвътре и вън, писа "за" и "против".  В съзнанието му все изплуваше оная част от бележката на жена му, която, в края на краищата, остана неосъществена. (Сам си беше виновен, спор – няма.)  И как няма да се тюхкаш, щом си пропуснал да упражниш  първите 10 страници от Кама Сутра. Няма друга движеща сила в живота на мъжа, освен секса. Няма друга движеща сила в живота на жената, освен чувствата.

     Както знаем вече от Грег, нашият герой Киро Борсата никога не се бе отличавал с голямо въображение. Той обичаше простите неща и сложните думи, повечето от които не разбираше. Снощният клиширан, но осъвременен холивудски вариант - тип брачни закачки: „кой - кого?”, провокира усилена мисловна дейност. Затова пък, когато неговият колега Ремъра тръшна една-две брошурки  с надпис: "Промоция" на масата на обед, се ухили радостно.

-  Скъпа! - обади се Киро на любимата съпруга по телефона. - Днес е  петък . Защо не отидеш с Мими на пазар. Купи си някое готино парцалче и да излезем довечера малко навън. Какво ще кажеш?

-   Ти си слънчице, любов моя! - засмя се  гласът отсреща. - И без това ще приключа работа по-рано, защото шефът го няма. Хайде, ще ти звънна по-късно... – Киро дочу радостния смях на съпругата си и нейните колежки в офиса.

     Планът на първо време вървеше добре. Теренът беше свободен за 5-6 часа. Сега можеше да премине към действие.  Мина през Марко, за да заеме  буса му, а после се обади на Грег да го чака пред Технополис след половин час и да бъде готов да помага в товаро-разтоварните работи. По път се отби на борсата за цветя,  за да закупи 5-6 снопа от рози и огромна червена панделка. После спря пред един банкомат и изпразни семейната кредитна карта, с която жена му щеше да пазарува само след час... Обади се в  в китайския ресторант и поръча за 8 часа любимата храна на жена си, а после натисна здраво педала на Мерцедеса. Да извинява Марко - случаят беше спешен.

 Около 8 часа жената на Борсата крачеше бясна към дома си.

 След като с нейната приятелка Мими се бяха  смели цял ден до насита над снощната случка (перфектен замисъл, плод на мисълта точно на двете дами), след като бяха обсъдили и обаждането на Киро и любопитно гадаеха възможното развитие на ситуацията,  решиха, че само един яростен шопинG в ”Кензол”, „Бенетон” или,  в краен случай, „Калиопа” в мола на Стамболийски е нормален развой на нещата в този ден.

  След куп премерени дрехи, обсъдени модни тенденции и смях, по случай повода за това пазаруване се оказа, че кредитната карта е... празна и шопинGът пропада.  

   Като разгонена  тигрица, тя обра последните пари в портмонето си, а Мими ù зае пари за такси.

   Отвори вратата и почти бясна се втурна в апартамента. Но...

   Какво да види?!

   Коридорът осеян с листа от рози. В първия момент помисли, че сънува. Взе едно листо. Помириса го, след което го сдъвка - за по-сигурно, но нямаше грешка. Роза, и то истинска. Яростта ù изчезна бързо като крадец от местопрестъпление. Гледала беше такива филми и знаеше продължението – секс, секс и пак секс. Киро беше първичен мъж. Едва ли я чакаха изненади. Боже! Романтиката се завръщаше. Като в холивудските филми.

   Тръгна тихо по дирята от розови листа. Леко се учуди, когато вместо към спалнята, следата продължаваше към кухнята. В първия момент се стъписа. Киро го нямаше, но затова пък  в кухнята горяха безброй свещи, а на печката къкреше огромен казан. За миг си представи един небезизвестен холивудски филм и  помисли, че ще зърне заклано малкото зайче в тенджерата. Тя пропъди тези мисли и продължи по следата на розите. Скоро се озова пред огромен кашон, овързан с красива червена панделка. Дали пък Киро няма да изскочи, облечен като полицай и да танцува за нея като стрийптизьор на моминско парти... Тя трескаво отвори кашона и... отвътре се показа чисто нова миялна машина. На капака имаше плик, а вътре бележка, на която беше написано:

„Щом трябва да си спестим главоболието и умората в името на първите 10 страници от Кама Сутра, ще трябва да си угаждаме повече. Ти ще намалиш шопинGа, а аз обещавам, че ще ти купувам със спестените пари модерни удобства. Сега те каня да отидем някъде...  Знам, че ще се облечеш бързо, за да дойдеш с мен на разходка: от Кухнята... в ХОЛА! Сервирал съм... а после можем да направим онези прословути 10 страници от книгата.”

      Тя влезе в хола и зърна красиво подредена маса и  току-що сервирана, още топла, храна. Нямаше настроение за нищо. Нито за ядене, нито за секс, само онази натрапчива мигрена отново се появи  в главата ù. Тя крещеше колко са тъпи холивудските филми  със своя хепиенд...