Режисьорът Станислав Розариов най-после получи дългоочаквания плик, който трябваше да реши въпросът „Да бъде или да не бъде поставена пиесата Ромео и Жулиета с пари от Министерството на културата”. От кога на Станислав му се поставяше тази класика, вече нито той помнеше, нито актьорите, но тази мечта така им се беше загнездила, та знае ли се! И най-после писмото пристигна!

- Кире – подвикна на помощник-режисьора – Я скоро свикай състава и всички вкупом да се насладим на благата вест! Писмото пристигна и по дебелината му съдя, че не са ни отказали!

Кирето се втурна стремглаво по стълбите и за малко да се пребие, ама овладя положението. След минута по коридора се дочу тропот, все едно стадо коне препускаха – такава радост беше сред актьорския състав, че как не се пребиха, не знам.

Станислав отвори плика и както се очакваше, най-отгоре се мъдреше заветното „Да!”

- Ей го да-то! Ей го!!! Вижте го с очите си!!! Ще оживеят легендарните герои, класика ще облъхне сцената, народа ще се докосне до гения на Шекспир, а ние най-после ще осъществим мечтата си – рече режисьорът и отгърна листите, за да прочете останалата част, която според него беше без значение.

Ако вземем да преразказваме написаното, може и да се усъмните в достоверността, затова предоставяме на любезния читател целия текст, който и да не беше много, но съдържаше важни уточнения.

„Драги актьори и актриси от театър РР. Ние сме твърдо за културата и развитието й. В нашето министерство сън не спим, само и само да развиваме културата, да веем знамето гордо и да завоюваме всякакви успехи. Работим на три, а понякога и на четири смени. Дори събота и неделя! Без отдих! После ще отдъхваме, сега е време да правим култура и по тази основателна причина ви отпускаме пари за поставяне на желаната от вас пиеса. Няма да ви ограничаваме, драги творци! Дайте свобода на поривите си! Само ако може да дадете ролята на Ромео на Славолюб Бобов! Той е племенник на депутат от вашия избирателен район, а точно този депутат ни даде импулс да ви отпуснем сумата. Няма да сбъркате със Славчо! Той е кандидатствал цели десет пъти в Театралната академия, натрупал е опит! Но не е само това! Още от малък е рецитатор и актьор. Сигурно още се помни ролята му на Кучето от Дядо и ряпа, която изправи на крака всички родители от детската градина! Тези ръкопляскания са били за него! Така е лаял, та прогонил всички котки в околността! Талант! И само още едно изискване имаме, за да преведем парите по сметката ви. Знаете, драги творци и творкини, че в днешно време не трябва да пренебрегваме и замитаме под килима ни един представител на малцинствата. По тази причина ще трябва да включите в представлението хора с различен цвят на кожата, но понеже е обидно да се назовава „чернокож”, нека намекнем с черна като нощта…Задължително да има и ром, но не зе пиете, защото подочухме че си падате по алкохола и специално по рома, затова направо ви казвам – циганин. Абсолютно задължително е и присъствие на обратните Педи и Лизи (за недосетливите педераст и лесбийка ) Няма как да мине и без джендъри. Няма да включвате от всички 32 вида, достатъчни са по един джендър-неутрален, бисексуален, деми-сексуален, трансексуален, двуполов, интер-сексуален, полово-подвъпросен, асексуален, полово свързан и пансексуален. Останалите роли разпределете сред актьорите от талантливата ви трупа. Както виждате, дали сме ви пълна свобода, ако искате, дори и заглавието променете, все ни е тая. Ако щете, вместо Ромео и Жулиета, прекръстете ги на Руси и Жечка, да видите какви пичове сме в министерството, каква култура правим, каква широта на погледа имаме.”

Последните думи режисьорът Станислав прочете с помръкнал тон, защото за ролята на Жулиета беше нагласил младата и много симпатична актриса Сончето! А сега ще отплесне…както и цялата театрална трупа. Като преброи действащите лица и представителите на малцинствата се оказа, че за актьорите няма да има роли. Те също седяха като припикани мушката. Особено бъдещата Жулиета.

- И сега? – попита помощник-режисьорът.

- И сега се хващаме да намерим по един представител и даваме ролите. Каквото остане - за вас – обясни Станислав Розариов и рече: – Къш, да търсите хората. До три дни всичко да е изнамерено и доставено.

На четвъртия ден театъра се изпълни с непознат народ. Да ви ги описваме, няма смисъл. Обикновени джендъри. А ромът Асан беше с цялото си семейство. „Айде, бате, рекъл той на осветителя, който го поканил, айде да вземем Айшето и децата! Сцената ще помете, боклука ще обере, децата вода ще носят. Да се инерираме…или нещо такова беше”

Кандидат-актьорите се подредиха в две редици и режисьорът започна огледа. Гледа, що гледа и заплака…Ама вътрешно. После пак ги огледа и пак заплака, този път с истински сълзи. Порой бе! Прочете действащите лица и огледа присъстващите.

- Някой да е мераклия за определена роля?

- Аз! – пръв се изтъпани Асан – Може ли да съм Ромео? Нали съм ром?

- Не може, ролята е заета…

- Ми тогава да съм онзи, дето куца…и аз понакуцвам. Мер куцио?

-Той не е куц, а е Меркуцио – взе да обяснява Станислав, но после махна с ръка и каза – Айде, като си рекъл да си Меркуцио, хубаво! Все тая.

Жулиета се падна на една обемиста жена с намек на” черна е нощта”. Не се връзваше с нежната Жулиета, но пък другите кандидатки не приличаха на жени. Тази поне имаше цици до пъпа. За другите роли изобщо няма да говорим, защото ще изпаднете в потрес, пък и има ли значение кой какво играе, след като парите пристигнаха и започнаха репетициите.

След десетата репетиция режисьорът Станислав пушеше по три кутии цигари, гледаше като дрогиран и си стегна куфара за санаториум. Щафетата беше поета от помощник-режисьорът Кирето. За беля, той пиеше само ром, и когато подвикваше за нова чаша, до него докуцукваше сърцатия Асан, който така и не можеше да приеме, че е Меркуцио и сам се назова Ромкуцио. „Шефе, що ме вика?”, белваше зъби той и Кирето премина на водка. След пет репетиции пиеше по бутилка, а след още пет, пресушаваше две и вече въобще не му пукаше дали на сцената е Ромкуцио, Меркуцио, Жулиета или Жечка. Така или иначе от текста не беше останало нищо и на сцената се водеха неспирни разпри около половите особености и други странности. Понякога го докарваха до истинска вражда и до бой, а на Кирето му идеше да изпие отровата вместо Ромео. Вместо това си допиваше водката и дори забрави за любимия ром.

И така, до деня на премиерата, когато театралния салон беше пълен до дупка. Ромсаката махала беше на първите редици, а най-отпред седеше оркестърът, който беше подготвен да свири туш при всяко появяване на техния човек. Другите го даваха по-скромно и имаха само плакати, подкрепящи съответното течение в джендърството.

Гонгът за началото на представлението удари и на сцената се изтърколи самият Ромео. Понеже беше дебел, се беше огънал в широка пелерина и от мерак да се покаже млад и пъргав, взе, че се спъна. Жулиета, вместо да му се притече на помощ, почна да се смее. След като се потъркаля на сцената, Ромео я погна, защото този неин смях го наскърби смъртоносно.

- Мискинка, такава, смрадлива готвачка! Да си беше въртяла черпака в кухнята, а не да ми идваш на сцена – крещеше той и аха, да я хване. Само че Жулиета, макар и подгонила стоте килограма, успя да се покатери на прословутия балкон, от който трябваше да се леят любовните слова. Вместо това, тя се стовари заедно с балкона. Настана ред на Ромео да се смее. Като чуха врявата, на сцената нахлуха и останалите актьори, които се впуснаха да разтървава влюбените. При тази суматоха кой кого ударил, бръкнал в някакво отверстие или друг сакатлък, започнаха да се щипят, удрят, налагат и вместо да си казват репликите, го удариха на дебат по наболели джендърски, педерадски и лезбийски проблеми. За да не остане назад, на сцената се появи и Асанчо. Щом го видяха, от махалата засвириха туш. Жените извадиха дайретата, а децата завъртяха по един кючек. По-сърцатите направо се качиха на сцената. При това положение, за да не се чувстват изолирани, при тях се метнаха и онези с плакатите. Започнаха да скандират. Едни облякоха жълти жилетки и призоваваха тотална промяна. На всичко! Актьорите от трупата, които изпълняваха ролята на гората около балкона, набързо се изнизаха зад кулисите. В салона остана само помощник-режисьорът, който допиваше втората бутилка с водка…