- Тони! Толкова се радвам, че дойде!... Заварваш ме в градината, сигурно изглеждам ужасно! Не знаех, че си се върнал вече?
- Честит рожден ден, мамо! Изглеждаш прекрасно! Идвам направо от гарата - днес ме пуснаха.
- Това място буквално се разпада. Невъзможно е сам човек да поддържа всичко. Баща ти вече го няма... Изкорених розовите храсти, няма кой да ги подрязва...
- Мамо, това бяха любимите ти рози!
- Плевели нападнаха градината, почти покриха полянката, където си играехте като малки... Не помагат препаратите, искат ръка... Помня как пренасяхте облите камъни за алеите... Господи! Като че ли беше вчера.
- От брега на реката, всеки ден - по малко...
- Посети ли те доктор Кръстев?...
- Последния месец ми прави три изследвания. Разбира си от работата! А пред комисията бе толкова убедителен - за миг си помислих, че наистина съм тежко болен. Трябва да му се отблагодарим, че ме измъкна от затвора! Писах ти за това, мамо. Не получи ли писмото ми?... Всеки ден ти пишех...
- Ех, Тони! Щеше ми ...