11 нояб. 2019 г., 00:18

Розов изгрев на запад

631 2 7
1 мин за четене

  Мога. Какво значение има накъде съм тръгнала. Нагънатата ивица на хоризонта се губи в мъгла. Тази сутрин осъмнах с розово небе. Странно е, защото прозорецът ми гледа на запад. Някакво разместване през фокуса на Божия промисъл. И игра на дифракции, дифузии, дисперсии ли, не знам. Разсейване на светлината. Сложни за ума ми неща.

  Снимах ги, разбира се. С разфокусираната като късогледите ми очи камера на телефона. Ще си се гледаме после с камерата – очи в очи, само аз и тя. Никой друг няма да види това вълшебство, доказателство за неизменното Божие присъствие. Представление само за един зрител, продължило няколко минути. Подарък и знак: Аз съм тук. Вярвай.

  Вярвам. Дори без тези невероятни Спектакли, на които съм свидетел всеки ден. Виждали ли сте някога облаци с една и съща форма в различен ден? В различен час, минута, секунда? Не. Можеш да наблюдаваш небето с месеци, но то никога не е едно и също. Така е и с живота ни. Никога не сме същите. Минаваме през милиони подобни, но самостоятелни "аз", които траят секунди и дори по-малко. И няма път назад. Дори и да се върнеш на място, където си бил преди, времето вече е друго. Хората са други. Ти си друг – пораснал, остарял, за добро или лошо – променен. Ако отиваш назад в "къде", в "кога" неизменно се придвижваш напред. Това е единствената възможна посока в неделимия пространствено-временен континуум. Връщането е илюзия. Затова няма значение накъде вървим, важно е движението. И тези наши милиони "аз", застинали в своите секунди. В своите паралелни светове, както ги описва Клифърд Саймък. Нашите милиони "аз", замръзнали във вечността на Пътя. Отговорни сме пред тях. Защото не е важна посоката, в която вървим, а делата, които вършим, вървейки.

  Тази сутрин, гледайки розовите облаци на запад, прекрачих в нов свят. И както всяка сутрин, имам предчуствие за необикновено приключение. Ας πάμε!*

 

 

10.11.2019

 


*Ας πάμε! /гр./ - да вървим

 

https://www.youtube.com/watch?v=po7Ulr-pvVI

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, Красимира. Тези кратки нещица бяха предвестникът на романа, който започнах по-късно. Събирах материал за него няколко години. Пандемията и войната в Украйна ми дадоха определена насока, но бях решила да пиша за теорията на хаоса много отдавна. Първоначално исках да включа повече от наблюденията си, които имам събрани в един огромен файл, попълван през годините. Част от тях са в тези фрагменти, както и мои чувства, настроения. Все още имам много материал. И продължавам да чета. Благодаря ти!
  • Тези кратки разкази са ми много приятни, Мария. "няма значение накъде вървим, важно е движението."
  • Благодаря за "Любими".
  • На една тема са. "Дхарма" излезе преди три дни. Но понеже е кратко, реших, че не пречи да напиша и нещо прозаично. Не е точно разказ, затова го сложих в "Други". Предполагам, че е ясно, че "тази сутрин" всъщност не е тази, а онази. Като във "Войната на таралежите" - "Този е онзи". Усмивка. Видях розовото небе оня ден. Но по-добре ми звучеше "тази сутрин". Това за онези, които решат да търсят липса на логика. Ако може да се търси липса, де.
  • Благодаря, Мариана. Това е прозаичното продължение на стихотворението ми "Дхарма". Радвам се, че ти харесва.

Туй-онуй среднощна закуска 🇧🇬

Мъглата приседна в краката ми като вярно куче.
Вятър разреса косите на нощното време.
Този свят полудял не успя да научи,
че не искам да крета без тебе до мене.
Видях как вятърът си играе с мъглата, а клоните и листата на дърветата не помръдват. Сигурно бяха застинали от изненада. От бледосивото неб ...
610

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...