С мирис на портокали 2

              Намерих къщата. Позвъних.

- Кирия, аз съм Петро, за градината...- представих се по домофона

Изщрака електоключалата, вратата се отвори и прекрачих прага.

Доста голям двор, като футболно игрище, уж подредено, но занемарено, кът барбекю, детски кът, люлка, пързалка, катерушка, комуфлажни рицарски доспехи и  меч, копие,... остава да изцвили коня.

И той изцвили.

- Аз съм кирия Зита, последвайте ме да ти покажа какво искам.

Ей, тази изтъкана от злоба, веднага обърна на ''ти'', сякаш се познаваме от векове, няма усмивка, няма блага дума. Ами то и самият й вид такъв, един суров ли, не, по-точно неприятен, надменен и завислив. Да, то наистина първите впечатления са важни, но понякога и лъжат.

Вървях до нея, слушах  равномерния й глас...

- Така, значи   искам ви понеделник, сряда, петък, от 9 до 12 часа, ще ви плащам по 20 евро на час, ще плащам всеки петък. Имам инструменти, машини там в бараката.

- О не, имам си, имам работна кола така да се каже и имам всичко...

- Казах ясно - прекъсна ме тя

- Ами да, съгласен съм при тези ваши условия, започвам от понеделник.

Споделих с Мелисия.

- Да, тя била  доста особена, но ще й свикнеш на характера.

             Стараех се да върша всичко от добре по-добре. Усетили грижа и вода, всичко живна.

Ароматът  от цъфтящи цитруси се сливаше с мириса на окосена и полята трева от пръскалата.

Почистих соларните лампи, фигурките на гномчета, гъбки. Стана приятно за окото и обонянието. Изпадалите портокали събирах на края на градината, следващият път ги изхвърлях с черни торби в контейнера.

Наистина, когато нещо е забранено, те привлича повече, но не смеех да си обеля макар и паднал портокал или мандарина, хайде стига де, нали в къщите ни има свежи и пресни цитруси направо от дърветата.

Понякога кирия Зита ми даваше топло нескафе, парченце кейк, някое колораки.

Е, можеше и без тях. Не обичах така в движение да сърбаш кафе, да гризеш колораки и то с мръсни ръце. Даже понякога увлечен в работа и да насмогна, не ги и докосвах, и после изхвърлях в торбите, миех чашка и чинийка и оставях на таблата.

Премитах плочките, после щях  да ги измия с маркуча.

Подучух, знам че не е хубаво да се заслушваш в чужди разговори, но...

- О да, правя му, с топла вода от бойлера,... и парче кейк, разрежа го на две, ако е сладки същото...нее, дъщерята като ги донесе,... ами стават твърди и защо да  ги изхвърлям.

Нещо ме парна под лъжичката, все се питам има ли такъв човешки орган.

А аз си мислех, че е щедра, доволна от работата ми, а то.

Загледах се в чашата с кафе, ами като аз я измих, само с пръсти без препарат, чинийките и те.

Днес е ден за кейк. Отрязана засушената част, после на две и ми я поднася.

Съжалявам, но още не съм ударил дъното. Думите за дъра-дъра мамата ми послужиха...

Бях готов, оставих подноса на обичайното място. Досмеша ме, като в затворническа  килия, слагат ти яденето, ядеш и буташ посудата под желязната решетка, поне по филмите е така.

Изметох и със струя вода мия плочника, умно са го направили, наклонът  към градинката с рози, така че да не се прахосва вода.

- Петро - сепна ме гласът на кирия Зита - Разливаш много вода, а има решение за пестене на водата в Атина,... не мий плочника.

- Да кирия, аз го изметох, но реших и да го измия за по-голяма чистота - усмихнах се раболепно.

Беше края на седмицата, плати ми. Даде ми един куп евроцентове, банкноти, приех ги и машинално в джоба. В къщи ги сортирах, ейй ударила ме е с пет евро. Нали с Мелисия си споделяме всичко, казах и за парите. Тя ме погледна, премига с очи, направи с ръка  движението за ''малака'' и двамата избухнахме в смях.

                Понеделник, нова седмица, ново настроение. Добре, че Мелисия с пощипване по бузката и целувка ми даде старт за седмицата.

Позвъних у Зита. Видях я на площадката в страни от къщата, заплашително сложила ръце на хълбоците си.

- Петро, мирише на портокали, ти нали не ядеш от моите портокали

- Не кирия Зита, изпадалите ги събирам в кашонче тук накрая и следващият път ги изхвърлям, защото вече са ферментирали

- Нее, тук мирише на прясно  разрязани и олющени портокали

- Не може да бъде, сега влизам в двора ви, не съм птичка  да прехвръкна, да се наям с портокали и после да звъня на звънеца.

- Може и да не си, но мирише на портокали - не отстъпваше тя

И наистина долових мириса на разрязани портокали. Кой ли би дръзнал да прескочи оградата и да яде на място портокали.

- Кирия Зита, да идем отзад до дърветата, да проверим, не е възможно - примиренчески казах.

Последва ме. Ужас. Под няколко дървета обрулени портокали, смешно разчекнати или смачкани,... наблизо хвърлена тоягата ли, имитацията на копие ли, на внука й Йорго.

- Вижте, някой е отбрулил портокали, клонките са наранени, плодовете също,... чудно,  кой ли може да е.

Тя видя всичко това, врътна се и изчезна из къщата.

Почистих всичко в торбите за смет и тъкмо да ги изнасям навън.

-- Петро, искам да видя в торбите, да не би да има здраво портокали за сок...

Изсипах съдържанието им, тя побутна тук-там.

- Няма - констарира разочаровано.

Стана ми обидно. Гърците не си берете от дърветата в двора  от мързел, а купувате от пазара пръскани с разни химикали, а сега да търсиш здрави из боклука. Ааа, светна ми, да не би да съм набрал здрави портокали и после да взема торбата за в къщи, ами ние имаме целогодишно различни сортове портокали, едни цъфтят, други зреят. Замълчах си.

             Охо, днес било ден за пране. Прострени 5-6  женски долни гащи, ама гащи, дето оня дядо разправял '' Ех, едно време какви женски гащи имаше, колата си можеш да измиеш и подсушиш, а сега с тези бикини, едва очилата си забърсваш...''

Много обръщах внимание какъв цвят са, колко са големи и дали и камион можеш да забършеш.

              Сряда, нов комплект  едри гащи, кирия Зита само е рекламно лице на дамски гащи, реших насмешливо в себе си.  Усмихнат  вършех работата си, или в същност си мислех как  ли биха стояли такива гащи на дупето на Мелисия.

              Петък, ден за плащане. Появи се. О, небеса, по дантелени гащи. Е, малко срамотно е, все пак мъжкото още не ме е напуснало, а и Мелисия редовно поддържаше тонуса му.

Кирия Зита се поразкрачи пред мен, риза ли, блуза ли, скриваше коремчето й, а надолу...

Преглътнах в сухото си гърло. Оставаше да се разкрещи и уж спящите съседи да изскочат веднага по тераси и прозорци.

Подава банкнотите, взех ги, и както обикновено без да ги броя ги сложих в джоба.

- Извинявай Петро, нямах дребни,... точни пари де.

- О, вие извинявайте, аз по навик не броя дадените ми пари, все си мисля, че са точни,...но ще ви върна рестото.

Усмихнах се ехидно, а ме прекара миналият път с онези стотинки, ама са пет евро, де.

Разказах отново всичко на Мелисия, какво да крия и защо, нали трябва да си имаме доверие даже и да съжителствуваме така, доверието се гради с години, а може да рухне за миг.

- Петро, момчето ми, колкото и да съм закъсала за мъж, не бих си правила подобна реклама.

Но хайде всеки различно разбира живота. Мисля, че въобще не е за стоене там.

Права в Мелисия, но плаща редовно ежеседмичко и добра надница. Трябва и аз да помисля 

по-сериозно, като ми се работи, работа има навсякъде, защо да си развалям рахатлъка.

             Бяхме си наумили  тези почивни дни да се правим на чужденци-гости на Атина. Да обикаляме безцелно по уличките на Монастираки, да зеем из сувенирните магазинчета.

Мелисия се изниза тихичко от леглото, засуети се пред гардероба и потъна в банята...

Показа се омотана в хавлия и виновно наведена глава.

- Петро - смънка тя - Извинявай,... женското ми  неразположение ме изненада с три дни по-рано... Не знам, да се радвам ли или не, да отложим за утре разходката.

- Стига де, хайде идвай да те гушна, днес ще мързелуваме из къщи,  и утре е ден.

Ами можело и само с нежни прегръдки и целувки, макар че...при мен си личеше предателски.

Неусетно месеца се изниза. По принцип с Мелисия не се пазехме в любовта си, тя все през ироничен смях се оправдаваше '' Може и да не съм пресъхнала, но още малко и това ще стане, трябвало е да мисля за това още преди Христовата възраст ''.

Върнах се от работа. Пътьом купих три алено червени рози, ей така  за изненада и да доставя радост на Мелисия. Вече не е тайна, че наистина се харесваме и не можем един без друг. Гледам я  в дълга бяла рокля, с разпуснати коси, кротко седнала на фотьойла, със замечтан поглед и загадъчна усмивка.

- Какво се е случило, момичето ми...- попитах подавайки й цветята.

- Петро,... възможно ли е да съм бременна - тихичко попита - Този път  закъсня с две седмици, искаш ли да не общуваме няколко дни и да ида на лекар.

- А ти как мислиш, кое е по-важното, нали искахме да се случи - приклекнах пред нея и нежно галех през роклята бедрата й, пръстите на ръцете й.

И наистина чудото се бе случило. Бяхме повече от щастливи, мечтите ни ще станат реалност.

                Съседите на кирия Зита започнаха някакъв строеж. Първоначално 2-3 работника, после 5-6,... замириса на урина. Е, уж първата работа на строителите била да монтират химическа тоалетна. Не видях такава.

Намерих отговорника и му обясних, че кирийката роптае. Оня си го премести в другия крачол или са сменили отговорника.

Петък, ден за плащане. Кирия Зита ядосана, разкрачена заплашително, без малко да кажа небръсната, с ръце отново на хълбоците.

- Петро, моята градина не е градска клоака, мирише на урина... Ти къде уринираш, ако смея да попитам, на синора  нали, а мирише навсякъде...Взимай си парите и не те искам повече

- Но кирия Зита, аз работя из толкова градини, сутрин ползвам тоалетна в къщи, пия кафе, вода и чак след работа, като се прибера, я ползвам отново, все още държа - опитах се да се оправдая.

- И какво, нали те гледам...

- Така ли - прекъснах я - И голям ли е, харесва ли ти

Тя се посмути.

- Не на живо, но нали го наблюдавам през панталоните , а една жена винаги е способна да си го представи на живо.

- На живо, на умряло, това е... не съм уринирал из градината ви...Обиждате ме.

Взех си парите, нарамих инструментите, и... без малко да ме насмете кола.

                Минаха повече от месец-два. Радвахме се, че Мелисия е бременна, отделях повече внимание на нея, редовно я чаках пред Кметството, после хванати под ръка се разхождахме из парка, почивахме из кафе-барчетата, бяхме повече от щастливи хора.

- Петро - ми съобщи една привечер Мелисия - Моята позната ми се обади, че кирия Зита иска да се върнеш при нея. Строителите уринирали около оградата, тя ти се извинява и те чака.

- Аа, пак ли ще съм жертвопринушение за нещо , Мелисия... Благодаря този път. Новата работа като супервайзър  в КТЕЛ ми харесва повече, даже с теб искам да обсъдим кои градини да отпаднат, искам да сме заедно, да ти помагам, ти скоро ще имаш нужда от помощ...

Тя ме погледна добродушно, засмя се.

- Ех Петро, Петро... момчето ми, наистина всичко идва навреме, стига да можеш да го изчакаш. Така се радвам...

                А навън  немирното вятърче носеше  мирис на разцъфнали портокали...

край....