С повея на бриза

Ще се скрия в мрака на нощта, ще се слея с топлия повей на вятъра и ще се понеса към теб. Ще се вмъкна тихо на пръсти в стаята ти и ще обгърна тялото ти като летен бриз. Ще те целуна по челото с устни от корал, в косите ми ще усетиш мекотата на морските вълни. Ще вдишам жадно аромата ти и ти ще усетиш моята морска свежест. Ще те галя нежно с перце по кадифената кожа и ще докосвам всяко място, където обичаш. Ще преплета пръстите си с твоите, за да те почувствам единствено мой за миг поне. Без думи ще шепна, тъй както шепнат есенните листа. Ще заровя ръце в косите ти и ще си играя с тях. Лицето си ще доближа до твоето, за да усетя топлия ти дъх, ухаещ на тропическа гора и страст. Ще докосна леко като вятър очите ти, които гледат само Другата. Очите, в които никога няма да видя любовта си споделена. Накрая ще целуна горещите ти устни за първи и последен път, но тайно, понеже за целувки чужди създадени са те. После ще остана да те погледам как спиш. Ще ти се любувам, докато си в плен на съня, в който си с Другата.

    Време е да си ида. Не искам да те оставя сам в нощта, но вятърът ме зове. Ще застана на прозореца и ще полетя с нощния бриз. Далеч оттук. Далеч от теб!

    Ти не ме обичаш, зная. И никога не ще ме обикнеш. Но стига ми, че утре за теб ще бъда Непознатата, докоснала те с нощния вятър, обсипала те с милиони звезди и оставила морския аромат върху устните ти. Стига ми, че дори да бъда Непознатата, когато целуваш утре Другата, няма да усетиш зова на морето и няма да чуеш плисъка на вълните. Ще я погледнеш в очите и там няма да видиш морския залез...