Саксия от третия етаж

- "Случвало се е да споделя на няколко пъти през годините едно свое усещане. Убедено разправяше, че или ще доживее до дълбока старост, или ще си замине в разцвета на силите си.. от падането на климатик върху главата му. Част от приятелите му намираха това за забавно и го тупаха развеселено по гърба, уверявайки го в несъмнената здравина на добре затегнатите винтове, а други клатеха глави и тайно стискаха палци зад гърба си, това никога да не се случва. Но все пак да не забравяме, че този човек в живота си досега бе спечелил и тотото, и сърцето на една от най-прекрасните жени в града - не е изключено да има пръст съдбата.

Пръст имаше. Но не "пръст" като помощното ни пособие за посочване, почесване, почукване и повикване, а "пръст" като "почва". По своему, почти бе предсказал подобно събитие като горното, което да си кажем честно между нас си, няма вселенни предпоставки и физическа възможност да се случва повече от веднъж в живота. Вярно, не беше климатик, а глинена саксия от третия етаж. И не му отне живота, но се не размина без последствия.

Терасата на милата женица, която послужи за начална точка на летящото мушкато бе възлюбена територия на един от спасените й улични котараци. Мурзик понякога се изтягаше за следобеден сън на напечената мозайка, а понякога си изпружваше изящните крачка на мини хищник по дължината на приятно нагрелия се парапет от ковано желязо. Един ясен следобед движението на въпросните космати крайници явно са били нужния сигнал за саксията да извърши въпросното (на)падение - без грам загриженост за фатални последствия и какъвто и да е видим страх от височини.

Станчо получи седмица престой в болница, под наблюдението и грижите на милите сестри. Сравнително бързо се възстанови, но с времето почна понякога да сменя местата на буквичките в думите си и на думите в изреченията. Например Събота сутрин съседите го чуваха през стънките тени, че пуска не прахосмукачка, а прилежно чистеше квартирата със смучкопрах."

- "Прости ми.. не че подлагам на съмнение достоверността на историята, но след такъв удар: глинена саксия с мушкато от третия етаж.."

Разказващият вдигна пръст:

- "..мушкато с глинена саксия от третия етаж."

- "Мушкато с глинена саксия.. има ли как да оживее - камо ли да говори, пък било то с леки промени в речта?"

- "Питай леля си Мария - живее на ул. "Солунска" 19 и ще разбереш, че нито думичка не съм добавил измислена от себе си. Тя милата, самата за малко да си замине от ужас, когато се надвесила през парапета да разбере къде е едното от трите й мушката и видяла долу наш Станчо, мирно лежащ на паважа с ореол от разбучкана пръст около главата си.

Вероятно от младините си не е взимала четиридесет и петте стъпала по-бързо от съдбовния ден. Не бе преживяла малко през шестдесетте си тогава годинки, но определено не бе виждала, камо ли получавала подобно великодушие като това на Станчо. Пооправил се, две седмици по-късно той цъфнал пред вратата й с нова глинена саксия и я уверил, че никакви дела няма да води срещу нея. А и какво ще й вземеш на женицата - останалите две саксии, макраметата от телевизора и долапите или решението колко дена да излежи разделена от котките си?

Ябълков пай всяка четвърта Неделя на месеца бе наградата на Станчо за проявената човещина. И един нов приятел в лицето на леля Мария.."