12 дек. 2006 г., 15:18

Сама 

  Проза
1188 0 0
1 мин за четене

Една сутрин. Аз още спя. Телефона ми звъни, но аз не вдигам. Влиза някой в стаята ми, това е баба. Отваря телефона и казва "Ало". Аз ставам, веднага взимам телефона и говоря, но никой не говори. Мисля си, че са набрали грешен номер. Лягам си. Телефона пак звъни, вдигам и отговарям, но пак никой не говори.
Обаждам се на мама и й казвам, че някой играе с мен. Тя казва да не се притеснявам и затваря, защото е на работа. Казвам на баба, че някой играе с мен, но и тя казва същото. Обаждам се на най-добрата ми приятелка и й казвам, че някой ме притеснява, но тя дори не ми и проговаря. Сядам на компютъра. Моя любим е в чата. Казвам на него, че някой ме притеснява от сутринта, но никой не се интересува. Той ми се обажда. Вдигам. Казва ми, че съм много сама и че ми трябва приятел, но аз затварям и изключвам компютъра. Обличам се и тръгвам за училище. В училище казвам на всичките си приятелки и приятели, но никой не се интересува. След даскало се прибирам вкъщи. Мама ме посреща и ми казва да й кажа номера на анонимния човек. Аз давам номера и отивам в стаята ми. Мама идва и ми казва, че винаги е при мен и че никога няма да ме остави. Аз я прегръщам, тя също. Така аз разбрах, че майка ми е най-ценното нещо на света.

© Мери Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??