16 мая 2014 г., 12:18

Само малко любов 

  Проза » Рассказы
846 0 3
6 мин за четене
Знаеше, че той никога не е бил влюбен в нея. Дори тогава, когато все още я ухажваше и имаше нежността и вниманието му. Не изцяло, уви, досещаше се, и понякога не можеше да спи по цели нощи, сгърчена от болката на ревността, но и думичка не му каза. Искаше този мъж повече от всичко, искаше да го направи свой пред бога и света, и бе готова да преглътне тонове страдания в името на това.
Добре знаеше, че не е красавица, не блестеше и с особен интелект, но щом бе достатъчно чаровна и изобретателна да насочи интереса му към себе си, убедена бе, че ще намери начин и да го задържи. Не си правеше никакви илюзии – мъж като него трудно се удържаше в брачното гнездо, но тя много добре знаеше от какво се нуждае един мъж, за да се чувства добре, за да се чувства истински мъж.
В живота си беше имала и други силни и страстни връзки, но никой не я бе завладявал по начина, по който го направи той. Той бе слънцето, което я топлеше, водата, която я утоляваше, въздухът, за да диша и да я има.
Не смееше и д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Все права защищены

Предложения
: ??:??