Саша

Дим се носи над окопа. Аз и моят приятел Саша напрегнато пушехме цигара.
Дърпахме толкова силно, че филтърът изгаряше устните. Дълбоки сенки под очите, ни превръщаха в призраци. Сиво небе над нас ронеше малки снежинки, между които летяха безброй куршуми. Саша ми разказваше за семейството му, как всяка вечер сънува малкото си съкровище Таня, която е само на 4 годинки. Докато говореше за нея, гласът му трепереше, очите му светваха, а сърцето му се пълнеше с мъка. Нормално ние бяхме обградени. Живи мъртъвци. Изведнъж Саша спря да говори, очите му почерняха.
Погледна ме и ми каза.
- Аз няма да позволя да вземат дъщеричката ми.
След което надигна бутилката водка и изпи почти половината наведнъж.
Взе една ръчна граната.
Попитах го какво прави. Казах му, че не може да се покаже навън, защото не спираха да профучават куршуми.
Той изкрещя предишните думи.
- АЗ НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ДА ВЗЕМАТ ДЪЩЕРИЧКАТА МИ.
Отхапа предпазителя на гранатата и се затича към противника.
Стотици изстрели го пронизваха, но падна чак пред врага и се взриви заедно с него.
Дано намерят писмото ми, за да знаят какво направи Саша.