Първи на срещата пристигна Страхът. Много го беше страх да не би да закъснее, пък и беше свикнал да огрява всяко събитие с присъствието си. Огледа се внимателно наоколо, за да се увери в първенството си и сетне доволно потъна в едно кресло. За него беше много важно да е винаги пръв.
В това време нещо се размърда откъм ъгъла с играчките. С шумолене на хартия от подаръци, стиснала кукла Барби в ръка, надигна глава Наивността. Невинно срещна страховития поглед на Страха.
- Дявол да го вземе, мислех, че аз съм пръв - изръмжа той застрашително. - Откога си тук?
- От преди Нищо-ерата - весело отвърна Наивността. - Аз винаги съм си била тук. Стоя си в моя ъгъл и играя на домино с времето. Искаш ли да метнем една партия?
Страхът начумерено я изгледа изпод вежди. Тази пък веселячка вечно му разваляше удоволствието. При това беше толкова непреодолимо глупава! Но се въздържа да изкаже гласно мнението си.
- Радвай се, че не доведох първата си братовчедка Радостта със себе си! - изчурулика Наивност ...