Сближаване в кенефа

Някому ще се стори неприлично, друг запита: "Абе, баш това ли трябва да обсъждаме?", трети направо ще ме обвини в расизъм или нетолерантност...

Ама тоалетните, клозетите, кенефите ги има. И са били нужни - особено на цивилизованите хора. А виж, различията при ползването им, са показателни и интересни. Най-вече с опитите на едни да се наложат над други и чрез отходното място.

Няма червена точка, защото е писано внимателно, ходено е по ръба, говорено е предпазливо...

Пак разтърсват живота ни. И отново объркват хората – кой е врагът? Дали ислямистите, режещи глави заради усещането, че са обидени? Или нагли кухавели, предизвикващи и провокиращи чувствата на хората?

Не само на мюсюлманите, а изобщо на мислещите нормални хора.

Защото религията си е лична работа. Ми, вярва си човек в нещо – дори Летящото спагетено чудовище да е, щом не пречи на другите…

Ама да поканиш такъв и му поднесеш спагети на трапезата… Обида, предизвикателство, повод за конфликт…

Е, сега ще кажете – а нима сме канили мюсюлманите тук?

Не сме. Дошли са преди седем века по нашите земи. Завоеватели.  И някои са останали тук.

Виж, пришълците, дето се мъкнат насам… И дирят на баницата мекото… Друг случай…

Но западняците поканиха пришълците. Сами. Берлин е градът, заемащ второ място по брой турци – след Истанбул. Гастарбайтери някога, потомството им сега.

Франция е изпълнена с африканци. Някои още от преди два века, други от средата на миналия – когато напускат родината си заедно с бившите господари. Служили на Франция, няма как да останат в освободената държава.

И задачата е била – а и сега е! – останалите сред нас и новодошлите сред западняците да не бъдат чужди. Някак си – трудно, много трудно, обаче да бъдат част от обществото.

Да не са чужди…

Е, може и да не са. Но никога няма да станат свои…

Дори в дребните за ЕнтелЕгентите неща. Примерно – кенефа. Наричан благозвучно клозет или тоалетна. С което функцията му не се изменя.

Само средата…

Като всеки нормален българин, и аз имам куп познати, че даже приятели, сред турците и циганите. Цигани христи и цигани мюсюлмани.

Идвали са на гости, ходил съм на гости. Приказка, хапка, пийка /не вярвайте на митовете, че мюсюлманите не пият алкохол и не хапват свинска мръвка!/. И посред ешмедемето – човешко е, приисква й се на душата да отлее от резервоара, да разтовари шкембето, да направи място за нов кеф…

А в кенефа на мюсюлманите – пластмасови бутилки с вода. Бит и душевност. Обаче – на стената виси тоалетна хартия. За гости. Или може и за лична употреба – знаеш ли…

Когато идват у дома, бутилки в тоалетната няма. /В банята има шест десетлитрови, ама за тях виновно е ВиК-то, налага се да пазиш резерви/ Но и проблеми няма. Нито веднъж никой не се е оплакал, че няма вода. Използват си хартията хората и това е…

Та думата ми е – ей такива дребни неща в бита МОГАТ да ни разделят. Могат, макар засега – не…

Ще речете – ега ти изперкалият! За религия става дума, за междуетнически, междурасови, междуцивилизационни разлики, пък той… Кенефа…

Да, ама и той е различен…

Както и кухнята. Както и храната. Сервират ти нещо, което не харесваш – учтиво отказваш. А може и да хапнеш – за да не смущаваш недосетливата домакиня.

Тогава? Къде е проблемът?

В нас. В хората. Едните решили, че може над всичко да се подиграват. Другите приемат преселването като завоевание. И едните, и другите искат да налагат свои закони…

Тук вече равновесието се нарушава. Защото трябва да разделим гостоприемниците. Първо – не ние сме поканили пришълците. Направиха го онези, които векове наред са ограбвали страните в Африка и Азия, поробвали са населението им, натрупали са днешните си богатства върху чужд гръб.

Второ – поканата беше уж към някакви специалсти, а нахлуха траш кадрите. Тия, които хем са некадърни, хем искат, и искат, и искат…

Трето – на паразитите им внушават, че ЗАВОЮВАТ Европа. И могат, а и трябва да налагат своите закони и мераци тук.

Макар отдавна да е казано: „В чужд манастир с твой устав не ходи“. Защото там си имат свой…

Който е бил в мюсюлманска държава /а някои от тях откровено се наричат Ислямска република/, знае – без къси поли, без голи рамене, без… Абе, мъже и жени трябва да спазват законите на исляма. Никаква демокрация, никаква прошка…

На чужда земя си…

А после чуждите идват тук. И започват да изискват да спазваш техните правила. Примерно, жените с чадра, нихаб, фередже. Въпреки твоите закони за разпознаване…

Ама гости били…

И ние, като примерни домакини, трябва да приемаме исканията им.

Отклонение. Един приятел бая си изпати от възпитанието си. Отиват на гости на тъста и тъщата му, жена му дава указания: да няма никакви претенции, телевизора да не регулира /тогава нямаше дистанционни/, да не забравя – гост е…

След седмица идват ония на гости, но указанията са същите: да не посяга към телевизора, защото нейните родители са гости, значи трябва те да регулират…

Дребна работа, ще речете. Дребна, но се повтаря в огромен мащаб днес.

И – сериозно – мюсюлманите във Франция и Германия вече са поставили ребром въпроса: кога ще се прекарат специални водопроводи в тоалетните? По ислямски маниер…

Накрая – клозетът е важно място в историята на цивилизацията. В римските бани са служели за отдих и обсъждане на важни въпроси, например. Кралят Слънце е страдал от запек, имал е специален благородник, който го поотривал с памуче след свещенодействието. И, ако Кралят доволен и облекчен се изправи… Памуконосецът можел всичко да пожелае. Та си изкарвал добри пари от приети поръчки.

Така че…

А в момента възникват и други проблеми. Пак по линия на тоалетните и  делението чужди/свои.

Разните откач… ЛГБТ-та поставят ребром въпроса за тях. Всяка група си искала собствена тоалетна. Да не се смесвали с нормалните.

Та очаквам новите строежи на публични сгради да бъдат с изискване – поне 10 вида тоалетни в тях. Две, разбира се, с кранчета върху тоалетните чинии.

Нали са за гости. Които не се чувстват чужди, а ние вече сме техни…

Каня ви да видите седмичния коментар в блога ми: https://genekinfoblog.wordpress.com/