- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я целунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим… -промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толкова съвършена, толкова изискана, но пак тя, пак Стела, моята Стела. Със същия див и весел поглед, с нейния огън във вените, които целувах с години…
- Как си, Ив? Какво става с теб? - промълви тя и отпи от чашата си.
- Ти кажи, Стела. Какво е станало, за да ме потърсиш след толкова много време? Нима се нуждаеш от мен? – попитах аз подигравателно (а така исках да я целуна отново).
- Стига! Защо не се променяш?! Същото мрънкало както преди…
- Хм… Това прозвуча като „Липсваш ми!” – вметнах с ирония и ù намигнах леко.
- Каквото и да значи, Ив, няма да го разбереш. Та… искам да започна с това, че съжалявам…
- О, съжаляваш! Хм… Какво целиш, Стела? Да ме приютиш, да ме разориш, да правиш секс с мен, да ...