Глава 2

      След дългото мислене за утрешния план, събрахме чиниите от масата и се върнахме по стаите. Бе време да се оправим за вечерното представление на "Мирослав Тошев и бенд" или както му казваха разговорно берковските граждани – Миро мачката. Диана ни каза неговия прякор, имал често представления в малкото градче.

В стаите се преоблякохме,тъй като вече времето започна да захладнява.Аз бях пристигнала облечена твърде леко за берковския климат-къса кафява тениска с бял надпис,черна плисирана пола,черни чорапи,дълги до колената заедно комбинирани с чифт високи черни платформи,които дори не бяха моят номер.Преоблякох се в по-подходящи одежди,както и моите другари.Станислав трябваше да вземе назаем дрехи от Диана,защото както казах,бе донесъл само тънки летни дрехи.Облякохме се,наконтихме се,сякаш нямаше да се върнем,взехме пудела Чикаго и излязохме обратно навън.Времето бе по-топло отколкото очаквах,съблякох своето яке и го носех в ръка.Решихме да се разходим из непознатите улички на балканското градче.Минавайки близо до площада и до сградата на банка "ДСК",две млади момичета,сигурно около нашата възраст,ни спряха или по точно спряха Стани.Попитаха го откъде си е взел пуловера,защото много им харесвал.Станислав носеше пуловера на Диана,който бе поръчан от онлайн страница за дрехи втора употреба,беше син с бели и жълти ромбови мотиви или както тогава го наричахме "дядовски принт"(много пенсионери носеха подобни).Станислав не знаеше какво да отговори на момичетата,все пак пуловера не беше негов,затова погледна към Диана и тя се зае с говоренето.Продължихме пътя мислейки си,как такъв нищожен коментар,който за тези момичета не означава нищо,може за миг да те накара да се почувстваш по-добре за себе си,да оправи твоя ден.

Ходим из асфалтовите улички,огледжайки къщите,бъбрейки за туй-онуй,докато времето бавно се минаваше.Спряхме пред една къща,тъй като пудела Чикаго реши да си свърши мръсната работа,която Диана събра с пликче.Вече се бяхме запътили към дядото на Дида,за да оставим кучето и пътюм минахме покрай къщата музей  "Иван Вазов"-една от забележителностите в градчето.Дори и да не сме влизали вътре,очите ни бяха благословени с красотата му отвън,прекрасен старинен дизайн,нови пейки и растения в големи керамични саксии,поставени на старите прашни калдаръми.След обиколките на забутаните,непознати за нас улички,стигнахме отново до вече познатия блок на дядото.Този път Диана не се качи сама,грабна Чикаго в обятията си и ни покани да се качим заедно с нея.Дядо й живееше на петия етаж,входа нямаше асансьор,така че се наложи да направим едно бързо кардио.На петия етаж,дядо й не бе единствения интересен персонаж-апартамента до него,неговата съседка Теодора.Може би се чудите с какво е интересна?За нашия юнушески хумор бе това,че имаше котка,дългокосместа и оранжева,с дълга рунтава опашка на име Величко.Величко така и не съм виждала на живо,само на изпращаните от Диана снимки.Загледахме вратата на Теди и Диана ни обясни,че тук живее прословутия Величко,но нашето размишление бе прекъстнато от дядото,който тъкмо ни отвори вратата.С усмивка на лице ни поздрави,както и ние него.Кучето веднага влезе вътре,а дядото очакваше и ние да го последваме,покани ни да влезем,но ние отказахме,тъй като бяхме твърде срамежливи.За компенсация,дядото изтича до вътре и ни изнесе една кутия шоколадови бонбони,която е закупил на днешния пазар след взимането на пенсия.Всички благодарихме,Диана взе кутията с лакосмтвата и си казахме довиждане.Слизайки надолу прибрахме кутията в раницата на Елка,където тя остана до края на вечерта.

Диана ни предложи да ни заведе на нова локация-берковския парк "Пашината".Там бяха настанили атракциите,които идват за няколко дни на всеки събор.Парка не бе много далече от блока на дядото.Когато пристигнахме,първо отидохме при атракциите,въпреки че нямахме никакво намерение да се качваме на някоя от тях,поне за днес.Просто стояхме и гледахме,в пълно мълчание,как останалите хора се забавляваха,а после разгледахме и наградите,които можеше да спечелиш на сергията.Нямаше голям атракционен избор в сравнение с този в моят роден град.Разхождайки се из парка веднага ми грабна окото,басейнът.Заградено място,с голям басейн,шезлонги и бар.Не успях да се начудя,защо се намира по средата на този парк,но пък поне е практично за лятото-близко е до домовете на гражданите. Обикаляйки парка още нещо ни грабна окото.Диана ни посочи в далечината един мъж,облечен в сиво сако,носещ две големи (предполагам около пет литрови) бутилки вода "Девин".Веднага се досетихме,това е младежът от по-рано в кръчмата-Венцислав.Единствената идея,която ни хрумна бе,да го проследим.Колкото и да беше безобидна тази идея,толкова можеше да стане неудобна.Ами ако ни види,дойде и пак ни заговори?Не ни се мислеше,но решихме да го направим.Ходихме на доста разстояние от него,толкова голямо,че щяхме да го изгубим.Нашето "велико преследване" не продължи за дълго,точно няколко улички надолу,въпросният мъж спря до една къща със зелена порта,остави бутилките на земята и започна да отключва портата.Както и предположихме,той просто се прибираше вкъщи.Върнахме се и се запътихме към центъра,където заседнахме на една пейка.Бяхме малко по надолу от сергиите,на които продваха най-различни неща-от аксесоари и играчки до палачинки,пуканки и захарен памук-типични неща за един български събор.Поседяхме известно време,но усетихме как много захладня,балканското в града се обаждаше!Решихме да се качим обратно в дома на Диана,да се стоплим,преоблечем и отново излезем за представлението на Мирослав Тошев и бенд.

След бързата промяна на тоалетите-вече с един слой дрехи повече,излязохме отново и се запътихме към сцената,където предстоеше шоуто.Вече имаше доста публика,тъй като програмата беше започнала от рано,но ние не я гледахме-по-заинтересовани бяхме в бенда на Мирослав Тошев.Голямата публика,не бе само заради концерта,хапването също беше атракция.Голям щанд,който бях виждала и преди в моят град,пълен с всякакви месни вкусотии-кебапчета,кюфтета,карначета,даже и цяло чеверме.В комбинация с най-различни гарнитури и напитки,получаваш хубава,качествена и засищаща вечеря.Мушнахме се между голямата публика,опитвайки се да застанем,колкото се можеше по-близо до сцената.Млади момичета пееха народни песни,гласовете им бяха прекрасни,обстановката също,мирисът на скара допринасяше този балкански стериотипен момент.

Не след дълго,момента настъпи,Мирослав Тошев и бенд излязоха на сцената.Аз и моите приятели много се зарадвахме,гледахме с интерес и чакахме с нетърпение да дойде края,защото тогава щеше да е най-хубавото-танците.След няколко изсвирени песни,някои познати,някои непознати за нас,решихме да вземем нещо за хапване.Наредихме се на дългата опашка при кебапчетата,всяка взе по нещо,което изглеждаше най-апетитно.Аз си взех 2 кебапчета и питка,а заедно с Елка си разделихме порция пържени картофки.Седнахме на масите,които бяха с гледка към сцената.Въпреки че ние с Елка седяхме с гръб към шоуто,все още чувахме магичната българска музика.Жалкото беше,че докато хапвахме нямаше как да бъбрим...нищичко не се чуваше.След като се наядохме решихме да се разходим до магазина "Богат беден",да вземем нещо сладко или солено за после или както казваме на наш език-"жуберканки".Концерта все още бе в разгара си,но ние решихме да се поразтъпчем.В интерес на истината,от магазина не купихме много.Обмсиляхме какво да вземем за хапване,преди утрешното ни ранно заминаване за София,но накрая решихме,че ще хапнем като пристигнем.

Концерта вече бе към края си,беше късно вечер,със сигурност към 23:00 часа.По тази причина се върнахме към площада,където беше сцената,за да зачакаме още по- вълнуващата част-да играем хоро.Не мина много време и концерта приключи,но Мирослав Тошев не беше свършил,време беше да свирят музика,която е подходяща всеки да се хване за ръце и да започне да танцува.Разбира се първо засвириха Дунавско хоро,какъв събор ли щеше да бъде без него?Аз и Елка веднага се хванахме на хорото,което се беше завило по берковския площад.Стани и Дида бяха против да се хванат заедно с нас първоначално,но после някакси размислиха.След няколко изиграни хора,души и тела затоплени,потни ръце и чела,всичко приключи.Тези няколко танца се сториха бързи,уви вече бе почти 01:00 през нощта,затова решихме да се приберем.

Вече обратно в апартамента,на топло,сами,тъй като родителите на Диана бяха решили да оставят целия апартамент за нас и да нощуват при дядото.Колкото и да бяхме уморени от дългия ден,не планирахме да заспиваме скоро.Клюкарствахме,смеехме се и обсъждахме как ще прекараме утрешния ден чак до 04:00 през нощта.Оправихме се за сън,но бяхме твърде развълнувани и притеснени,затова което ни очакваше и просто не можехме да заспим.

И ето ме,лежейки в 04:00 през нощта,след дълъг,пълен с приключения и уморен ден,мислейки си,че е края,уви забавата тепърва предстои.