От живота, не можеш да искаш повече от разбиране. Моментите на случване не са фиксирани във времето,те са свързани със степента на готовност на съзнанието да се учи.

06:00 h. развиделяваше се. Събудих се с усещането,че съм напуснал нещо важно. Нещо което, реалността ми отне.Сънувах вода,храм,светлина.....сънувах,че летя.На всеки му се е случвало да лети - насън. Този път бе различно. Не бях сам и, което е по-смущаващо, летях държейки се за ръцете на едно синеоко хлапе. Онова същото, което имах самочувствието да поучавам. Не се страхувах, вярвах му! Усещах сигурност и особена лекота.

....................................................................................................

С времето губим важни за нас неща - безвъзвратно.Как страхът от "загуба",променя нашия мироглед?Защо ролята на уплашен слуга е по-приемлива за множеството /обществото/ от превъплъщението в безстрашен шут? И още: - Как подобни мисли избират нечие съзнание? Знаем ли на кого /за какво/ в действителност отдаваме енергията си?.......

Питате се,какво общо има това със съня!

Вечер,преди да заспя,съзнанието ми "улавя" редица въпроси. Те рядко провокират съновидения.Още по-рядко със спомени...

Намирах се в храм, на брега на езеро високо в планината.Беше светло.Беше тихо.Може би, прекалено светло и тихо. Стоях в средата - точно под купола поддържан от симетрична колонада с изящни арки. Стените и таванът бяха покрити с красиви рисунки на ангели и божества. Обследвах с поглед всяка една фигура,всеки един щрих в желание да съхраня възможно най-пълен спомен,но колкото и да се взирах не успявах да видя детайлите. Помислих си: - Господи! Сега да можех да полетя!

Не полетях.Миг и разочарованието щеше да нахлуе, но изведнъж усетих присъствие - особено сияние... .Огледах се.Нямаше никой.Чух се да питам: - Какво си ти?

В отговор,сноп светлина озари мястото до мен.От бялата мъгла изплува фигура.Стори ми се позната.Не грешах ли? Не!

Преди да мога да кажа каквото и да било,вече висях във въздуха,на метър от най-реалистично - изрисуваното лице /превъплъщение/ на Бог.Изпитвах радост.Изпитвах възторг.Изпитвах благоговение.Летях!Летях държейки в ръцете си ръце.Две детски ръце.Ръцете на едно синеоко хлапе.

P.S.

Радостта от живота е в ръцете на хлапето в нас много повече,отколкото сме склонни да си признаем.