От живота, не можеш да искаш повече от разбиране. Моментите на случване не са фиксирани във времето,те са свързани със степента на готовност на съзнанието да се учи.
06:00 h. развиделяваше се. Събудих се с усещането,че съм напуснал нещо важно. Нещо което, реалността ми отне.Сънувах вода,храм,светлина.....сънувах,че летя.На всеки му се е случвало да лети - насън. Този път бе различно. Не бях сам и, което е по-смущаващо, летях държейки се за ръцете на едно синеоко хлапе. Онова същото, което имах самочувствието да поучавам. Не се страхувах, вярвах му! Усещах сигурност и особена лекота.
....................................................................................................
С времето губим важни за нас неща - безвъзвратно.Как страхът от "загуба",променя нашия мироглед?Защо ролята на уплашен слуга е по-приемлива за множеството /обществото/ от превъплъщението в безстрашен шут? И още: - Как подобни мисли избират нечие съзнание? Знаем ли на кого /за какво/ в действителност отдаваме ...