Втора глава
1.
Селото беше разположено на стария римски път от векове. Никой не знаеше кога е възникнало, никое предание не помнеше тия времена. Просто много, много отдавна някой си владетел решил, че трябва да има още един път на север – не само срещу течението на голямата река, а и през планината…
Наистина, тя не беше висока, не се славеше с върхове възбог, нямаше страховити дебри. Но си беше планина – преграда пред всеки, тръгнал от и за Константинопол…
И владетелят изпратил войскова част, която да укрепи прохода и издигне прегради по евентуалния маршрут на враговете. А тогава от север към столицата нахлували мнозина – готи, хуни, авари, хазари, българи…
И почти всички предпочитали да направят лек завой и по течението на голямата река да стигнат Константинопол. А тези, които се смятали за хитри и търсели изненадата, най-често оставяли кости в планината…
Старият римски път и до днес си е там – някъде е заливан с асфалт, другаде е покрит с калдъръм. Но в по-голямата си част е с плочи ...