Село Раболепово

                                                            (разказ)

Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.

   Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно място от Батак. Елате да го видите и ще се убедите! Селото се слави с уникалните си природни дадености, с невероятната си 2012-сет годишна история и най-вече с невероятните си жители.

   В село Раболепово живеят само 2000 души. Но всеки от тях има точно определена роля, която изпълнява в социума, и с която се показва като социално активен, ангажиран и отговорен. Сами се досещате, че социалната активност, отговорност и ангажираност, несъмнено се отразяват на гражданското общество. Какво, учудвате се, че в едно село има гражданско общество? Че защо да няма? Всичко опира до манталитет. Жителите на село Раболепово се славят с изключително качествен манталитет и изявена гражданска позиция. Но да видим какви роли изпълняват отделните селяни.

   Знаете, как едно време в селските общности, е имало строго разпределение на ролите и строга йерархизация. Един е бил поп, втори кмет, трети вестител, четвърти учител, пети чорбаджия, шести кръчмар и т.н. Но в село Раболепово,този модел на живеене си съществува! Това е доказателство за  уникалната автентичност на това селце и здравите му връзки с българските национални традиции! Там сякаш се пренасяш в будно възрожденско село! Я сега да видим ролите в това село! Естествено, не мога да спомена всички 2000 жители и да ви занимавам с всеки от тях поотделно. Затова обещавам, че ще ви запозная само с 5-ма от тях, които смятам, че са изключително важни за селото и достатъчно уникални  и атрактивни.

Дядо Падишах е местният поп. Той е 60-годишен старец, нисък и слаб, с изпечено лице и сини будни очи. Дядо поп Падишахов – така го наричат неговите съселяни. Винаги ходи спретнат и обръснат. Учтив е, хладнокръвен, щедър и милостив. Щедър! Това е като че ли неговото основно качество! Надали има по-щедър човек в околията от дядо поп Падишахов! В какво всъщност се изразява неговата щедрост? Ами разбира се, че се изразява в материален аспект. Всяка неделя, след традиционната сутрешна литургия, дядо Падишах организира благотворителни срещи в църквата. На тези благотворителни срещи присъстват бедни и богати, стари и млади, малки и големи, мъже, жени деца, абе грубо казано най-различни хора. На тези благотворителни срещи, дядо поп Падишахов раздава пари. Да, няма грешка, раздава пари! На бедните дава повече, на богатите по-малко, а на останалите по равно. Може би ще се попитате – откъде един обикновен поп, с месечна заплата 200 лв, ще раздава луди пари? Откъде може да ги вземе? Е, всъщност, всички присъстващи на благотворителните срещи на дядо поп Падишахов знаят отговора. Знам го и аз.

   Синът на дядо Падишах – Баязидчо, е изкусен и известен крадец. Обикаля близките села и градове, и краде, ама краде, не си поплюва! Злата, пари, бижута, кредитни карти, скъпоценности – всичко прибира  тоя образ. Милионер е станал, а и е безнаказан.Защо ли? Е как защо – полицаите, адвокатите и кметовете на близките села и градове активно му бутат по едно рамо.Чувал съм слухове, че същите тези височаещи рамобутачи, след това делят откраднатото от Баязидчо помежду си, заедно с него, разбира се. Но това са само слухове, които може би са плод на завист и злоба. Не мога да вярвам на такива догадки, които не са подкрепени с достатъчно факти и доказателства. Не ви карам да вярвате и вие.

   Както и да е, да оставим засега предполагаемата  безнаказаност на Баязидчо и неговите рамобутачи. Баязидчо като забогатява постоянно, естествено снабдява и своя баща “с достатъчно средства за преживяване” по неговите думи. От тези средства, голяма част дядо Падишах укрива в един сандък, заровен в двора на местната църква – поне така говорят злите езици, но не се осмеляват да проверят, без да имат разрешително, а такова не могат да получат от Прокуратурата. Съвсем малка част от получените пари, дядо поп Падишахов раздава на вече станалите известни благотворителни срещи, за да се покаже като щедър и милостив човек. Щедростта  - нали именно за нея говорим! А като прибавим към всичко това и малко набожност! Ехеее, да му завиди човек на дядо поп! Скоро мисля и аз да отида на една от тези благотворителни срещи – поканен съм като гост от друго населено място, при това като Вип гост. Викат ми местните –“Еееййй, господине, ще те сложим да стоиш на нашето Вип място – нашият златен престол, изграден също така от нашия набожен и щедър дядо поп Падишахов.” Чудя се. Май нещо не ми се ходи към Раболепово, въпреки изкушенията, които ми предлагат местните. Ама няма да говоря за себе си – не си пиша автобиография, я! Всъщност, забравих да ви спомена един маловажен факт. Всички присъстващи на гореспоменатите благотворителни срещи постоянно получават оплаквания. Постоянно им се оплакват познати от близките села и градове.Оплакват се от Баязидчо, естествено. Но за присъстващите на тези иначе плодотворни благотворителни срещи, не е важен произхода на нещото, важни са неговата същност и предназначение. Или по-простичко казано – не е важно отдека идат парите, важното е ,че са пари, и че са за нуждаещите се. А какви митове и легенди се носят за щедрия дядо поп Падишахов! Той е само първата от онези пет личности, с които обещах да ви запозная в този разказ. И ще го направя до края на този разказ. Запознайте се с втория “чудак” от село Раболепово.

   Не по-малко известен в селото от дядо Падишах, е бай Султан. Надали има по колоритна и всяваща респект личност от тази в околията! Бай Султан е мъж на средна възраст (или по-точно е на 33 години), с гъста и буйна черна коса, висок и слаб. А каква бодрост и свежест лъхат от тялото и лицето на този човек! На всичкото отгоре е здрав, силен, с гръб като гардероб, абе истински голям юнак, българин. Много мяза бай Султан на онез силни и здрави български юнаци, давали през годините живота си за благото  на България!

    Бай Султан е местният чорбаджия и първенец. Известен е с това, че има много богатства, но най-известен е бай Султан със своята набожност! Всеки четвъртък,с ъбота и неделя, бай Султан ходи в местната църква, да се моли на Света Богородица за здраве, благоденствие и късмет. Е, има слухове, че бай Султан ходи толкова често на  църква, за да се среща тайно с дядо поп Падишахов. И че всъщност тази набожност е едно прикритие, зад което бай Султан играе задкулисни игри. Но пък аз ще кажа – слухове винаги е имало и ще има. Аз не мога да им вярвам. Пък и как все има слухове за най-честните и достойни хора! Ама направо страшно нещо е това българинът... Човекът набожен, честен, източноправославен християнин, е вярно малко богат,а ма... Не заслужава оплюване! Работи човекът, труди се  - има. Аз бих казал, че не е само важно материалното богатство, а и духовното. Бай Султан има и от двете в изобилие! Богат бил, имения имал,з лата имал, не знам си какво имал. А не гледат завистниците набожността и човещината! Разочаровам се понякога от гадните и позорни слухове за честни и справедливи хора...Ама както и да е. Иначе,ако оставим настрана маловажните и недоказуеми слухове, освен с набожността  и богатствата си, бай Султан е  известен и със своята строгост. Много строг към семейството си бил бай Султан, казуват жители на  село Раболепово.Чуе бай Султан, че дъщеря му много хойка по мъже, че като я нахока и я набие едно хубаво, та тя милата го помни после цял живот...Чуе бай Султан някакви слухове, че жена му му инзеверява, набие и нахока и нея. Чудо и ужас. Чуе бай Султан, че синът му бил разбойник,пооправи го и него, понасини го едно хубаво. Еее, бе бай Султане, може ли такова нещо бе, аркадаш? Казвам ти – на слухове нема да вярваш! От едното ухо да ти влиза,от другото да ти излиза! Иначе какво излиза – че злите езици си постигат целта и си начешват крастата. Ааа, така не бива.

   Освен със своите богатства, набожност и строгост,б ай Султан е известен и със своя патриотизъм. Няма по-голям патриот от бай Султан никъде по нашите земи! Местните разказват, че когато има празници, бай Султан е във вихъра си. Отива в местната кръчма, пие, пее и разказва. Разказва за нашите велики воеводи, царе, ханове, князе... Пие, пее и разказва. Пие, пее и разказва... Като подпийне стабилно, започва да псува държавата, но само държавата, не и село Раболепово ! Подпийне още малко, започва да се зъби на тирана. То тиран няма,той се зъби ! “Луд човек е !” мислят си другите. Като се напие и освини вече стабилно, бай Султан започва да рецитира “В механата” на Христо Ботев. И при вида на тази патриотична сцена, останалите клиенти в кръчмата вече не могат да сдържат сълзите си...

  Но стига толкова за бай ви Султан! Предполагам разбрахте, той е мечтаният чорбаджия и първенец – социално активен, анагажиран и отговорен.Неговата роля в социума наистина е много важна! Но остават още три личности, с които обещах да ви запозная в този разказ. Преди малко ви говорих за кръчмата, в която бай Султан “изповядва” своя патриотизъм на всеки по-голям и важен християнски празник. А сега ще ви представя в пълния му блясък, собственикът  на тази кръчма – чичо Робец.

Чичо Робец се слави като като най-добрият кръчмар в околността. Родом е от село Раболепово, разбира се,както всички споменати  досега. Какво всъщност значи да бъдеш добър кръчмар? Вижте чичо ви Робец и ще си отговорите!

   Чичо Робец  умее да забърква уникални питиета и коктейли!  А какви шотчета издокарва! Направо да ти изядат главата... Освен това,чичо Робец  е страхотен жонгльор. Може да жонглира с най-различни бутилки, чаши и чинии. А най- се слави чичо Робец с отношението си към клиентите. Знае как да фамилиарничи, мамка му и кръчмар! Говори сладки приказки, омайва ти главата, показва ти ерудиция, предразполага те, същевременно те омая с пет-шест коктейла,които уж са за сметка на заведението, и докато се осъзнаеш си пиян като мотика и с празни джобове. Много известен е и със своето цяло име чичо Робец. Трите му имена са: Робец Покорчов Слепецов. Баща му, бай Покорчо бил голям човек – така разправят хората, които са го познавали. В този случай имаме свидетели и доказателства, а не само някакви си елементарни и повърхностни слухове! А Слепецов – това е древно фамилно име. Какво легенди се носят за фамилията Слепецови! Всъщност, тази фамилия е най-старата фамилия в историята на село Раболепово, живяла някога в село Раболепово. Раболепчани (т.е, жители на село Раболепово), които са познавали представители от тази фамилия през времето, могат да потвърдят, че в околията е нямало по-будни, действуващи и виждащи хора от тях. Слепецови умеели не само да гледат, а и да виждат! Някои от тях умеели дори да виждат в бъдещето! Съвсем не е случайно, че двете баби на чичо Робец са били врачки и са предсказвали бъдещето със своите видения!  Интересно е обаче нещо друго. Носят  се из село Раболепово към днешна дата следните слухове. Който и да отидел при врачки Слепецови, получавал едни и същи отговори на своите запитвания. Врачки Слепецови казвали винаги едно и също нещо, независимо от въпросите, желанията или вълненията на отделните клиенти. Чувал съм, че врачки Слепецови казвали: “Виждаме в бъдещето още по-малко работа, още по-малко справедливост, чест и достойнство у хората.Виждаме в бъдещето още-повече лентяи и мързели, още повече роби и още по малко свободни.” Все това казвали, че виждат в бъдещето врачки Слепецови. Ама това са само слухове! Не мога аз да вярвам на такива измишльотини, които не са подплатени с достатъчно красноречиви факти и доказателства! Ама пък като гледам днешното село Раболепово, си мисля: Бреййй, га че ли прави са се оказали врачки Слепецови със своите видения. Но да се върнем при чичо Робец Покорчов Слепецов.

   На него му се носи и не толкова хубава и чиста слава. Знае се, че чичо Робец е вкарал с връзки внук си Паричко в Министерството на Финансите. Е, това не е станало и без помощта на редовния клиент на кръчмата – бай Султан. Като първенец и чорбаджия, той неминуемо е пуснал в действие своите дълги и дълбоки връзки. Но повтарям думите си по-горе – “знае се...”.Това не са слухове. Хората от село Раболепово тук са категорични за истиността на тези факти. Но това не може да промени мнението на същите тези  хора за чичо Робец – нима един подобен факт е в състояние да срине добрия авторитет, който си е изградил местният кръчмар с дълги години непрекъсната работа? Разбира се, че не. И дума не  може да става!Дори и аз не искам да си го помислям...

Чичо Робец е  третата атрактивна и отговорна личност от село Раболепово. Меджудругото, не знам дали забелязвате, как тези трима герои са социални актични, ангажирани и отговорни! О, да, със сигурност те изпълняват добре своите роли и са полезни на раболепското общество. Нали именно за такива роли проговорих в началото на този разказ. И дядо поп Падишахов, и бай Султан, и чичо Робец имат основен принос за цялостното развитие на село Раболепово, и за строгата йерархизация в него. В село Раболепово се  набива на очи една подреденост и дисциплинираност, която е била характерна за патриархалните общества от епохата на нашето Възраждане! Цялото село Раболепово е като един голям патриархален дом, пълен с уют, топлина и ред. Но всяко затворено патриархално общество, освен от поп, първенец и кръчмар, се нуждае и от човек, който да просвещава младите. Този човек в село Раболепово е местният учител – господин Просветко Измамков.Той е преподавател в местното училище.Учител Просветко преподава на 30 дечица от селото.Слави се с голямата си ерудиция, невероятната си памет, добрите си преподавателски способности.Децата са много доволни от учителя. Респективно от него са доволни и техните родители, баби, дядовци, чичовци, чинки, вуйчовци, вуйни.Просветко е завършил ренюмирано школо в чужбината на младини. И за него се носят някои слухове. Бил влязъл в това школо с връзки. За връзки ми говорят точно тези, които дори не могат да си вържат своите собствени връзки! Неговият баща бил преподавател в същото школо.Че и така да е било.Има ли нещо лошо в бащината подкрепа? Няма значение каква е тя – емоционална, морална, финансова. Важното е да е подкрепа, и да е безпрекословна и безкористна.Такава подкрепа най-вероятно е получил от своя баща господин Измамков. Но както и да е. Да оставим слуховете и да видим фактите и истините.

Жителите на село Раболепово не познават по-точен човек от господин Просветко Измамков. Всеки ден, във всеки точно определен час,т ой прави точно определено нещо. В 7 часа сутринта излиза от скромната си пететажна къща, закупена със скромната му едногодишна заплата. В 7:15 вече е в сградата на училището. В 7:30 започват часовете. В 13:30 училището за децата прикючва, но не свършват задълженията на господин Просветко. От 13:45 до 14:30, той обядва в местната кръчма и пие чаша качествено френско вино, обикновено Шардоне. От 14:45 до 17:00 часа,учителят пак е в сградата на училището и  дава частни уроци. На тези уроци идват деца, които искат допълнително да доразвиват своите умствени способности. Е, да, злите езици и тук казват своите тежки слова.Те твърдят, че на тези уроци, учителят говори на децата за развратности и чалга музика.А след  това ги заплашва, че ако съобщят нещо на своите родители,ще стане лошо. Погледнато от положителната страна, защото неминуемо винаги има такава, какво лошо има в това, освен с учебния материал, учениците да бъдат занимавани и с други важни практически неща от живота? В днешно време, много студенти се оплакват от липсвата на практически упражнения и занятия във висшето ни образование. Но село Раболепово е изключение – тук още в началното образование, теорията бива съчетавана с практика, а дори и с музика и основни музикални знания и умения. За всичко това е виновен господин Просветко – олицетворението на науката и прогреса в селото. Ако той не може да  предаде на децата достатъчно знания в най-различни дисциплини, то кой, по дяволите. би могъл? За такива неща шушукат злите езици. Странно е как,у ж отрицателен слух може да се превърне е нещо положително! Според мен, във всяко едно нещо, било то по-малко или повече отрицателно,могат да се открият положителни знаци! Стига човек да няма предразсъдъци и  наистина да търси  положителната и съзидателна енергия, а не негативната и диструктивна енергия. А отностно шушуканията, една стара българска поговорка казва: “Шушу-мушу, къща разваля.”Е, надали шушукането на злите раболепски езици може да развали пететажната скромна къща на местния учител, но пък със сигурност е в състояние да урони иначе добрия престиж на господин Измамков.Дали това ще се случи, зависи от самите нас – ние сме тези, които слушаме слуховете и се опитваме да отсеем истината  от неистината. А дали могат да се отсеят – не знам. Великият български поет, Пейо Яворов, в своето великолепно произведение “Песен на песента ми”, използва един страхотен оксиморон : “истини-лъжи”. До колко такова съчетание е “оксиморонно” и антагонистично, и до колко е вярно, преценете вие. Аз все още нямам нужната мъдрост и житейски опит, за да го направя. Но както и да е. Да не забравям, че сега ви говоря за господин Просветко – местния просветител.

За него, положително раболепци (селяните в село Раболепово), знаят още някои интересни неща.Знае се, че местният учител си има любовница – това е жената на небезизвестния вече за вас бай Сулан. Това е доказано. Всъщност, те всички в селото знаят за тази любовна приказка, само местният първенец не знае. Но раболепци се страхуват да обадят тази новина на бай Султан – те не забравят, че строгостта му може да застигне и тях.И тогава лошо...

Жената на бай Султан обаче, не е единствената любовница на господин Просветко. О, не, уважаеми читатели! Учителят всъщност е местният Казанова ! Спал е с толкова много жени, че дори иконата на Велико Търново – Митьо Пищова – би му завидял.Чува се из селото, че голяма част от майките на 30-те дечица, които обучава господин Просветко, също са негови любовници. Не могли да издържат на неговата красота и харизматичност! Дори се говори, че преди да настъпи паметният миг на страстното съвокупление, местният Казанова им запявал: “Кой баща те е направил, искам да го поздравя, не знам какво е правил, но добре се е старал !” Е, това може би е истина, имайки предвид музикалните вкусове и предпочитания на раболепския Джакомо. След тази взривоопасна реплика, учителят преподавал най-лесните си и бързи уроци на уважаемите госпожи. Дали всичко това е вярно -  не знам. В  днешно време, истина и лъжа сякаш са се срастнали и са изгубили своите индивидуални стойности и качества. В днешно време, сякаш  между тези две категории не се прави разлика. Но да не навлизаме в дълбоките дебри на философията и екзистенциализма.Много по-лесно и ефективно е, да се съсредоточаваме само и единствено върху злободневни битови въпроси и проблеми. Приканвам ви да се върнете заедно с мен към село Раболепово и неговите китни жители.

     За учител Просветко разбрахме, че има най-различни задължения, и ги изпълнява добре, доколкото му позволяват неговите умствени и физически възможности. Вече се запознахте с щедрия дядо поп Падишахов, със строгия и  набожен чорбаджия бай Султан, с хитрия чичо Робец и интересната му фамилия, с просветения и вечно зает господин Просветко Измамков... Но сякаш нещо липсва, за да бъде картинката пълна. Имаме поп, първенец, учител, кръчмар. Липсва петата личност. Е, дойде време да завършим тази великолепна петорка на село Раболепово! Няма как  една йерархична селска общност да мине без...селоначалник ! Селоначалник, т.е кмет на село Раболепово, е бат Шуро Баджанаков Пълниджобов.

    Това със сигурност е най-добрият кмет в околията. Раболепци го богославят, и дори бих казал, че в селото се е изградил култ към личността на бат Шуро! Той всъщност  е Слънцето,  огрява всички и всичко ! Раболепците страшно много уважават и обичат своя селоначалник. Откъде идва тази любов и това уважение? Как така един лош слух няма за бат Шуро ? Каква е тази чиста и неопетнена репутация? Аз ще ви отговоря.

Искам да подчертая, че бат Шуро е също толкова социално активен, ангажиран и отговорен като останалите свои съселяни. Но неговата роля наистина е много, ама много важна! Дори бих казал, че е със съдбоносно значение за развитието на село Раболепово  Каква роля изпълнява бат Шуро Баджанаков Пълниджобов? Какви са неговите функции и изпълнява ли ги добре?

Селоначалникът изпълнява всякакви поръчки. Ама като ви казвам всякакви, значи наистина всякакви! Един селянин иска да намалят цените на яйцата, втори иска увеличаване на пенсиите, трети иска  подобряване на стандарта на живот, четвърти иска промяна в градската инфраструктура на селото, пети иска промени в образователната система, шести иска повече пари от еврофондове и програми , за да си прави ферма, седми иска осигуряване на бонуси и 13-та заплата и т.н. За бат Шуро няма невъзможни нещо! Или казано на английски : For bat Shuro,impossible is nothing! Той изпълнява всички желания на своите съселяни, стига силите му и законът да му го позволяват. Сили бат Шуро има дори в излишък, той притежава уникална творческа и съзидателна енергия и е абсолютен работохолик  (чувал съм, че бил и абсолютен алкохолик, но това не е толкова важно).А законът какво ли не позволява на дейния кмет! Позволява му да “внедрява” свои кадри в чиновническия и административния  апарат на страната. Позволява му да не декларира приходи и да не плаща данъци. Позволява  му да “усвоява” както реши за добре парите от еврофондове и европрограми. Позволява му да прави промени на своя глава в образователната, здравната, съдебнтата, социалната системи. Позволява му да се ръководи главно от лични убеждения. И много други подобни позволения от закона има бат Шуро! Е, че как тогава аджеба, няма да изпълнява желанията на своите съселяни! Той е като един Аладин – като потърка вълшебната лампичка и му се явява духът на име Закон, който е готов да изпълни всяко негово желание!

   От правомощията на бат Шуро Баджанаков се възползва както самият той, така и всички раболепци. В това няма нищо лошо .Че какво лошо може да има  - законът легитимира и позволява такива “възползвания”. Те по никакъв начин не нарушават правните норми. Е, че има ли лошо човек да спазва закона? Нее. Дори напротив. Това е похвално! Малко са тези кметове и граждани, които спазват по този стриктен начин законовите разпоредби! За такова подчинение на нормите  се изисква чиста съвест и чисто сърце. А бат Шуро и всички раболепци имат и от двете по много!

   Сами разбирате, че положението на селоначалника, му позволява да действува по какъвто начин сметне за добре. А за бат Шуро е добро това, което е добро и за общността. Все пак тази общност го е избрала и той представлява нейните интереси.А че кметът и селяните се облагодетелстват от статуквото – в това няма нищо лошо. Че какво лошо може да има в практичността  или по-скоро в прагматичността? В днешно време е доказано, че оцеляват най-приспособимите. Важно е благото на общността. Сега разбирате,к олко е важна ролята и на бат Шуро Баджанаков Пълниджобов в село Раполепово! Или по-скоро, започвате да разбирате.

   Когато всички са доволни, как аджеба да няма взаимна любов и уважение? Как да няма едно спокойствие и една подреденост? И това статукво е от много отдавна. Бат Шуро постоянно бива преизбиран от селяните за кмет на селото. И винаги получава всичките 1950  гласа (останалите 50 души са деца, които нямат пълнолетие и следователно не могат да гласуват)! Е, трябва да се отбележи, че няма и друг кандидат за неговия престол. Но дори и  да имаше, надали раболепци щяха да го предпочетат. Няма защо да го правят – те са доволни от бат Шуро, той е доволен от тях, всички са доволни. Тогава няма логика да се правят промени. И така, година след година, статуквото се запазва. Дядо Падишах, бай Султан,ч ичо Робец, господин Просветко, бат Шуро, жените, децата старците – всички живеят във взаимно съгласие, всички по възможно най-добрият начин се вълзползват от даденостите, всеки помага на другия с каквото може. Такава задружност трудно можете да срещнете другаде! Народът го е казал: “Сговорна дружина, планина повдига”. Надали има планина, която сговорната дружина на село Раболепово да не  може да повдигне или премести. Раболепците постоянно карат най-различни планини да се притурят.

    Че бат Шуро изпълнява всякакви поръчки е ясно.Че правомощията му му позволяват да печели блага да всички също е ясно.Че всички в село Раболепово живеят в спокойствие, любов и взаимно уважение също е ясно. А мисля, че ти, уважаеми читателю, си вникнал  и си си представил добре йерархизацията в това китно родопско селце! И мисля, уважаеми читателю, че  ти си разбрал колко важни са отделните роли на отделните селяни,з а да се получи една качествена спойка и едно качествено общество, живеещо в една качествена и свободна среда!

   Но да се върна на бат Шуро – петата  и последна изключителна личност от този разказ.З а бат Шуро никой в селото не знае един факт. Има нещо, което гложди душата му и което не го оставя на мира. Има нещо,което го кара да се замисля и го натъжава.Това нещо, бат Шуро пази вътре в себе си и не е споделял с никого. Това нещо се нарича съвест.

Бат Шуро Баджанаков Пълниджобов притежава съвест. Майка му му е предала тази болест по наследство. Всяка вечер, преди да си легне, за около 12-сет минути, бат Шуро сяда на своето кресло пред своето огледало и си мисли: “Всичко това,което се случва в село Раболепово е грешно, болно, подло, безсъвестно. Хората тук са някакви изроди. Законите, по които аз се ръководя, са направени от изроди и самите те са изродски. Навсякъде цели една безсъвестност и пошлост. И аз съм част от цялата тази изродщина. И аз съм болен като останалите. Но трябва, трябва да има някакво лечение.Трябваааа, не може да се продължава така...”. Но след тези мисли, бат Шуро съвсем спокойно си ляга и заспива. Този размисъл всяка вечер, не е плод на желанията на селоначалника. Нее. Той просто изпада в кризи. Както хората,които имат епилепсия или астма изпадат в кризи, така и хората, болни от съвест, също изпадат в кризи. Тези кризи постоянно съпътстват бат Шуро през неговия житейски път. А самата болест, наричана съвест, е много рядко срещана. За нея също така няма лекарства, нито има лечение. В моменти на криза, съвестта на бат Шуро се отприщва, без той да осъзнава или иска това. Но след като кризата мине, бат Шуро се връща в нормалното си състояние, без да помни нищо от самата криза. И вече в нормалността,б ат Шуро е този човек, когото вече всички ние познаваме. А защо се замисля и е тъжен? Ами защото има чувството, че иска да си спомни нещо, а не може. Това го изяжда отвътре, кара го да се замисля и да тъжи. Естествено, за тези свои преживявания, бат Шуро не е говорил с никого, най-вероятно няма и да го направи. А нормалността в село Раболепово идва с настъпването на деня...

    Мисля, че не може да има две мнения по въпроса – село Раболепово е умален модел на днешната ни мила родина, наречена България... Диагнозата е тежка, симптомите на болестта са ясни, но лечение за тази раболепска хронична болест няма... Аз обаче не губя надежда – медицината с всеки изминал ден ражда нови и нови лекарства. Дано да сътвори и такова за болната България. А иначе, в днешно време в България, викът “Елате ни вижте” се използва от различни хора, с различни цели и значения. Раболепците крещят “Елате ни вижте”, с надеждата, някой да отиде и да ги види колко добре си живеят. Свободолюбивите и честни българи стенат “Елате ни вижте”, с надеждата,някой да отиде и да види,до какво окаяно състояние ги е докарал техният тъп идеализъм, примесен с чиста и искрена любов към Родината. Богатите гордо викат”Елате ни вижте” и се надяват някой да отиде да види “скромните” им имоти , къщи и хотели, придобиди по незаконен начин. Бедните съвсем, съвсем примирено и оплаквателно шушукат “Елате ни вижте”, с надеждата,че някой може да премахне несправедливостите в тази пошла държава. Младите викат “Елате ни вижте” и се оплакват от некачественото образование, бедния студентски живот и мизерните общежития. Старите викат ”Елате ни вижте” и се оплакват от тежките данъци и ниските пенсии. И така нататък. Но май всички ние  не сме за гледане. А и да сме, няма кой да ни погледне. А дори и някой да ни погледне, то не значи, че ще види нещо. Едно е да гледаш, съвсем друго е да виждаш. Българинът е свикнал да гледа как го тъпчат и да крещи, но той не се е научил да вижда стойностните неща в живота. Българинът дори много рядко се обръща към духовното. Българинът, според мен, дори е забравил кой е Иван Вазов...Това е жалкото. И това не е за гледане. Апатични практически человеци – така би определил българите, ако ги види сега  Патриарха... Не става само с оплакване или фалшиво и лицемерно желание за демонстративност и показност... Аз мисля, че думите “Елате ни вижте”трябва да  ги казваме, само за да дойде някой и да види нещо положително! Това би било и желанието на Духовния Водач... На нас, честните и свободни хора, обичащи страната си, ни  остава да се борим със себе си и с всички раболепци. И да чакаме... Да чакаме вълшебното лекарство... И дано някой ден с гордост, всички да можем да заявим: “Елате ни вижте”. С гордост и спокойствие, че видяното би си заслужавало.