(Въпреки всичко, всеки трябва да се бори и да приеме факта, че е такъв, какъвто е. И нека заедно се обединим, защото така ще сме по-силни... Хора сме, тогава нека се държим като такива... По този повод написах тази пиеса, макар и темата да е "изтъркана", мисля, че проблемът си остава, но искрено вярвам, че заедно ще го преодолеем... и най-важното - Пазете се!)

(серо)ПОЗИТИВНИ

Действащи лица:

* ПРЕСЛАВА
* ИВА
* МАГИ

1.

Чакалня – бяла и семпла. Три стола, наредени плътно един до друг в единия край на сцената. Влизат три жени, всяка с подгъната лява ръка, увита в бинт, поради инжекциите, които са им поставили. Облечени са в зелени престилки и пеньоари, зелени шапки и зелени медицински чехли. Нервни са, оглеждат се неспокойно наоколо. Чува се звънене, отваря се врата.

ПРЕСЛАВА отива към публиката и се спира на средата на сцената.

ПРЕСЛАВА:

- Здравейте! Аз съм Преслава. На 40 години. Серопозитивна… Преди 15 години забременях. Имам дъщеря на 15 години… Ще прави 16 след една седмица... „Сустива”, „Криксиван” и „Церит”. По три пъти на ден. Общо 15 хапчета.

Опитва се да продължи, но не може.

- Извинете ме, аз… Някой може ли да ми даде чаша вода?

Слиза от сцената. Отива от едната страна на публиката.

- Пресъхна ми устата… Няма ли някой бутилка вода? Да му се не види жегата… През пет минути ожаднявам!

Някой от публиката й подава бутилка с вода.

- Благодаря.

Пие.

- Ох, колко съм жадна… Съжалявам, но не мога да прочета този „доклад”, тъй че да се отнася и за други хора. Този „доклад” е моят живот и…

Пие.

- Вие не разбирате, но устата ми…

Връща се обратно на сцената.

- Устата ми е бунище. Всяка сутрин си изхвърлям боклука. Отварям устата, изплезвам език и пия. Пеглъщам. Преглъщам боклука, под формата на хапчета. Преглъщам лошите лица на околните, отношението на приятелите, които не го знаят, физиономията на майка ми, която казва, че съм отслабнала много, докторът и неговите 5 минути всеки месец. Преглъщам инжекциите, които ми унищожават рака. Холестеролът и диарията. Преглъщам липодистрофията, нарушената обмяна на мазнините, която ми разбива тялото… Преглъщам новините за СПИН, броят умрели, наглостта на фармацевтиката и медицината, дори лечението в Африка… Преглъщам това, че никой на знае, че съпругът ми не умря от рак. Преглъщам дискриминацията и злобата. Преглъщам ужасните лица на продавачите по магазините. Преглъщам старото лице на аптекарката, която виждам вече 15 години и която нито веднъж не ми каза „Здравей!” Преглъщам отвращението от този скапан живот…Всяка сутрин като ставам, всяка вечер като заспивам… Понякога искам всичко да свърши изведнъж. Не си спомням ден, в който да не съм се страхувала, в който да не съм страдала от всичко това. Времето ме превръща в мъртви клетки, които ще се разпръснат с времето… и ще дойде смъртта. Смърт и край на всичко. Смърт… и спокойствие. Понякога искам да умра просто, за да не пия поредното шибано хапче отново.

Пие. Дълга пауза.

- Виждам, че разказът ми не ви е много приятен, тъй като все още стоите седнали…Ако бъхте поне малко състрадателни, щяхте да станете, да ми подадете ръка, да ме прегърнете, да ме целунете…

Пауза.

- Толкова ви е удобно. Седнали, разположени… Гледайки и съдейки живота ми. А аз съм тук.

Пауза.

- Не, не, не се притеснявайте. Контролирам положението. Искате ли да се оплачете от нещо? Надявам се съветът ми да ви помогне… Ръката ми е като цедка. Опитвам се. Напъвам се… да затворя очи и да заспя. Но идва едно облаче. Сиво е. То ми пречи. Размазва ми целия свят. Пречи ми да гледам. Отпаднало ми е… Мисля, че е от „Криксиван”-а, някак си, нещо ми става… … …

Музика, която постепенно се усилва. Преслава продължава да говори нещо, но музиката пречи да се чуе речта й, докато спира напълно. Вече не се чува какво казва, само си отваря устата.

2.

Маги и Ива са се приближили една към друга и разговарят. Прави са. Страхуват се да не ги чуе някой. Прекъсва ги Преслава. Жените искат да разберат коя как е дошла в клиниката.

ПРЕСЛАВА: … и не желаех да видя доклада.

МАГИ: Имаш право. Имаш два яйчника…

ПРЕСЛАВА: Писна ми вече и от тях. Постоянно ме болят. Толкова ми е зле…

ИВА: Като ти е толкова зле, защо си дошла сега?

ПРЕСЛАВА: Чуй ме, скъпа, ти въобще не знаеш какво говориш…Замълчи!

ИВА: Дори и майка ми не ми казва да мълча!

МАГИ: Моля ви!

ПРЕСЛАВА: Тази тук постоянно ми прави разни забележки, с тази физиономия… На куче!

ИВА: Приличам на куче и какво от това?

Ива и Преслава се нападат. Маги ги разделя.

МАГИ: Защо си толкова злобна? (към Ива)

ИВА: Злобна съм, защото имам СПИН и още не знам кой ме е заразил! Злобна съм, защото не мога да обвиня никого!

ПРЕСЛАВА: И затова реши да се караш с мен? Може ти трябва психолог…(иронично) „Имам СПИН. Можете ли да ми помогнете?”

ИВА: Искам малко разбирателство.

ПРЕСЛАВА: Разбирателство? ( Смее се.) През 89-та ми го съобщиха. „Имаш СПИН.” Оставаше уж една година. Не ми говори на мен за разбирателство. Нали имаш лекарства. Имаш надежда.

ИВА: Разбрах преди една година…Не излизам. Не пуша. Повърнах последната бира, която изпих и съм на 27. И един страшен вирус в тялото ми. Надежда? Каква надежда? Какъв ле живот ме очаква?

МАГИ: Ако искаш, ще ти дам номера на сдружението, в което се записах.

ИВА: Сдружение за лечение на СПИН? Не, благодаря!

МАГИ: Както искаш…

ПРЕСЛАВА: (към Маги) Остави я. Не си струва…Мисли се за много важна… А кой знае каква е…! И какво и се е случило…

ИВА: (истерично) Такава съм, каквато си искам! И нищо не ми се е случило!

ПРЕСЛАВА: Случило ти се…

ИВА: Майната ти!

МАГИ: Ива, ако си серопозитивна и ако си имала безразборни връзки…

ИВА: Не се усмелявай да ме съдиш! (заплашително)

ПРЕСЛАВА: Не си спомняш последния път, когато си спала с някого? И дали той е бил заразен? Или достъпа ти до нечия кръв?

ИВА: Кръв?

ПРЕСЛАВА: Но, скъпа, откъде идваш? Не знаеш ли, че ако кръвта е заразена, и ти имаш достъп до нея, се заразяваш?

ИВА: Не го знаех…

МАГИ: Проклета невинност…

ПРЕСЛАВА: Добре дошла в реалния свят! Ще започнеш ли да гледаш света сериозно или ще си криеш главата в пясъка?

Ива изпада в паника, не може да се овладее. Иска да си тръгне, но не знае откъде да излезе. Започва да тича.

ИВА: Искам да се махна от тук! Нищо не съм направила! Не съм се дрогирвала! Нищо лошо не съм направила! Нормална съм!

Маги и Преслава я успокояват.

ИВА: Оставете ме да си ида!

Преслава й удря шамар. Ива остава на едно място като парализирана.

ПРЕСЛАВА: Не, не, ти никъде няма да ходиш. И знаеш ли защо? Защото тук, ако открият ваксина против СПИН, ти ще си първата, която ще я използва, а аз ще съм втората. Разбираш ли ме? Ти ще останеш тук! За ваксината са нужни трима, а ти ще стоиш тук, защото можеш да ми спасиш живота!

Преслава се отдалечава от нея. Ива отива в един ъгъл, съсипана и сама, кляка. Плаче.

МАГИ: Преслава, успокои се!

Маги се приближава до Ива.

МАГИ: Какво работиш?

ИВА: Танцьорка съм. Трябва да съм в добра форма. На 100 %.

ПРЕСЛАВА: Ще ти кажа нещо и ще е добре да започнеш да го асимилираш. Никога, чуваш ли, никога, няма да си в добра форма вече. Няма да си на 100 %.

МАГИ: Ей, не й говори така.

ПРЕСЛАВА: Казвам го за нейно добро. Знаеш за какво говоря…

МАГИ: (към Ива) Виж, твоят случай е различен. Може би можеш да даваш уроци…

Ива гледа скептично.

МАГИ: Виж, аз работя в областта на рекламата, нямам точно работно време…

ИВА: Не знам какво друго ще правя, ако не танцувам. Ако не танцувам… Какво правя? А? Какво да правя?

Музика се смесва с речта й докато вече не се чува какво говори.

3.

Три жени. Три желания. Викове:

ПРЕСЛАВА: Искам да се погледна в огледалото и да се опозная отново!

ИВА: Искам да го разкажа на целия свят!

МАГИ: Искам да водя нормален живот!

Желанията им стават по-бурни. Вълнуват се. Говорят все по-високо.

МАГИ: Искам да се погледна в огледалото и да се опозная отново!

ПРЕСЛАВА: Искам да го разкажа на целия свят!

ИВА: Искам да водя нормален живот!

Пауза.

ИВА: Искам да се погледна в огледалото и да се опозная отново!

МАГИ: Искам да го разкажа на целия свят!

ПРЕСЛАВА: Искам да водя нормален живот!

Падат изтощени в столовете.

ПРЕСЛАВА: Етърва ми носи пластмасови чаши, когато идва да обядва с братовчедите. Споделях един апартаментс една приятелка. Тя имаше две дъщери. А аз - една. Казах й. Изгони ме на улицата. Зъболекарят ми препоръча да си намеря „специалист”. Лекарят ме остави и той. Като разбра и ме заплаши, че ако не напусна, щял да разгласи…Разказвам на един човек в болницата. Беше по-зле и от мен. Каза ми, че сллед последния секс, никога не се връщат да те потърсят. Особено, ако са ти лепнали СПИН.

МАГИ: Обаждам се на шефката по телефона. Осем сутринта е. Някой може ли да ходи на работа с разстройство и диария? Казвам й, че трябва да заведа майка си на лекар. Казвам й, че се е счупила пералнята и е наводнила цялата къща. Казвам й, че детето е вдигнало 40 градуса температура. Казвам й, че съседката е родила. Казвам й, че са ми се обадили спешно от Министерството. Дори мислех да й кажа, че баба ми е починала, за да имам 2 свободни дни. Почина преди 8 години. Горката. Извинявай, бабо. Накрая й казах, че трябва да ида до болницата, да си взема изследванията. Не ми повярва. Уволниха ме.

ИВА: От една годино не се разбирам с никого. От една година не съм усещала ласки. Смених си номера. На мобилния и на домашния телефон. Сякаш съм изчезнала. Няма ме за никого. Един ден отидох сама в един бар. Исках да пия нещо. Исках да се почувствам както преди. Запознах се с едно момче. Говорихме си цяла нощ. Смяхме се. Закара ме с колата си вкъщи. Искаше да ме целуне. Спря колата. Просто отворих вратата и слязох тичайки.

Отваря се вратата. Скърца.

4.

Белят, ядат, гризат червени ябълки.

ИВА: Гладна съм.

МАГИ: Потърпи още малко.

ИВА: Мамка му, все едно сме на диета.

ПРЕСЛАВА: Ами на диета сме, ако не си разбрала още.

ИВА : Бих изъла една голяма пържола със сос и ще се наям като принцеса.

МАГИ: Една чиния със макарони по милански и …

ПРЕСЛАВА: Големи сте бебета!

МАГИ: … и много кашкавал…

ПРЕСЛАВА: Стига, че ми се дояде!

Пауза. Свършват с ябълките.

ИВА: Кака се заразихте?

Маги и Преслава се споглеждат. Преслава става права.

ПРЕСЛАВА: Добре…

ИВА: Любопитна съм.

ПРЕСЛАВА: Бяха осемдесетте. Светът беше откачил. Музика, купони… Дрогата беше игра. И аз я играех. Но имаше и СПИН. Мислехме, че няма да се заразим. Но само така си мислехме. Бяхме млади. Забавлявахме се. И изведъж – „болни сте от СПИН”. Обаче ние, както винаги, не бяхме виновни. Дори не знам как се заразих.

МАГИ: Гаджето ми беше художник… Спал беше с много мацки… И една от тях му го лепнала. Когато разбрах, исках да го убия. Но не беше необходимо - той умря сам.

ИВА: Мразехте ли се?

МАГИ: Понякога, да…

ПРЕСЛАВА: Вече не.

ИВА: Разказвали ли сте го на други?

ПРЕСЛАВА: Хайде стига вече. Това заприлича на съдебен разпит.

ИВА: Искам да знам!

ПРЕСЛАВА: Аз го разказах на майка си. Знаят го хора, които ме обичат…

МАГИ: Свекърва ми надушва нещо, казах й, че имам хепатит.

ПРЕСЛАВА: И ти повярва?

МАГИ: Не знам…

ИВА: Как ви казаха, че сте заразени?

ПРЕСЛАВА: С две думи: „Имаш СПИН.”

МАГИ: В една болнична стая. Даже помня, че сестрата дъвчеше дъвка. Ягода беше…

(смига им) Пауза.

ИВА: Чувствате ли отблъскване?

МАГИ: Да.

ПРЕСЛАВА: Да, понякога…

ИВА: А страх?

МАГИ: Постоянно.

ИВА: А болка?

ПРЕСЛАВА: Да.

МАГИ: По-скоро мъка.

ИВА: Кой ви е причинил най-много болка?

МАГИ: Майка ми. Казах й, че съм бременна, а тя ми каза, че трябва да абортирам… Или да се самоубия.

ПРЕСЛАВА: По дяволите!

Пауза.

ИВА: Влошавате ли се?

ПРЕСЛАВА: Да. Отслабвам. Липодистрофия…

МАГИ: Смъртта е наблизо.

ИВА: А това добре ли е?

ПРЕСЛАВА: Страдания…

МАГИ: Оценяваш нещата…

ИВА: Знаете ли кое е най-доброто за мен? Единствено положително за мен от тази история…

Пауза.

ИВА: Като малка бях много страхлива. Затварях шкафовете и вратите, за да мога да спя. Страхувах се да не излезе от шкафа някой. Когато разбрах, че съм заразена, страхът си отмина завинаги. Най-лошото, което може да ти се случи, се е случило. И от друго вече не те е страх.

ПРЕСЛАВА: Така е.

МАГИ: Истина…

Чува се звънец. Всички си вдигат краката на столовете и се приготвят за нещо.

5.

Пред тях има масичка с лекарства. Бутилки. Таблетки. Стават и оглеждат лекарствата без да мигат, втренчено.

ПРЕСЛАВА: Време е.

ИВА: Още е рано.

ПРЕСЛАВА: Още е рано, но е време…

МАГИ: Кака разбра, че е рано?

ИВА: Предполагам…

ПРЕСЛАВА: Сега ще стане време. Ей сега. След малко…

Звъни звънецът. Сцената е осветена в червено.

ПРЕСЛАВА: Сега… вече… е...

ИВА: Кака разбра?

ПРЕСЛАВА: Много съм точна!

Отварят лекарствата и вадят листовките им - „Вирамуне”, „Калетра” и „Криксиван”.

МАГИ: Чуйте това: (чете им)

„Криксиван”. Странични ефекти: Странно поведение, умора, уплаха, слабост, мъка, коремни болки, бодежи в сърцето, отпадналост, възпаление на вените, диария, главоболие, световъртеж, сънливост, загуба на апетит, повръщане, мускулни болки… бла, бла, бла… и още 1, 2, 3, …9, 10, 11 реда… И най-важното: „Ако забележите други странични ефекти, се обърнете към лекаря…”

ПРЕСЛАВА: Взимам 2. (пие ги)

ИВА: Не знам как можете да пиете това…

ПРЕСЛАВА: (чете)

„Калетра”. Странични ефекти: болки в стомаха, диария, напрежение в ставие, умора, главоболие, увеличаване на мазнините под кожата на лицето, повишаване на захарта, на холестерола, …бла, бла…И най-важното: „Ако се влошите, потърсете лекарска помощ.”

МАГИ: Аз пия 2. (гълта ги)

ИВА: Какво удоволствие! Сега съм аз звездата!

Започва да чете, докато другите пият хапчета.

„Вирамуне”. Странични ефекти: резки реакци на злоба, пристъпи на лудост, увреждане на бъбреците и на дробовете. Тези ефекти се появяват при 7% от пациентите. Ако се появят други странични ефекти …

МАГИ И ПРЕСЛАВА: … Потърсете лекарска помощ.

ИВА: Не, не, не мога да пия това.

ПРЕСЛАВА: Все едно дали искаш или не. Всички лекарства са такива.

ИВА: Няма да го пия!

МАГИ: Тук сме, заради надеждата. Изпий ги. Не бъди дете.

ИВА: Наистина ни мога. Ще ги повърна.

ПРЕСЛАВА: Трябва да ги изпиеш.

ИВА: Боли ме стомахът! Лошо ми е.

Преслава хваща хапчетата, а Маги я държи. Слагат й ги в устата насила.

ПРЕСЛАВА: Гълташ и млъкваш!

Ива е глътнала хапчетата и плаче.

МАГИ: Горката…

ПРЕСЛАВА: Колкото по-скоро свикне, толково по-добре.

6.

Маги е сама. Седнала е на 1 стол. Ива и Преслава ги няма.

МАГИ: 3 февруари, 2000 година. Диагнозата… Положителна е. Усещаш болка. Ще умреш. Усещаш студ, че обвива краката ти. Ти си жертва. Ти си избраната. По-различна си от тях. Болна си. Заразена си завинаги. Не се притеснявай. Няма да те боли…Но ще страдаш. Някой ден нищо няма да чувстваш. Ще ти е безразлично…

Променя интонацията.

13 май, 2001 година. Диагнозата… Положителна е… Усещаш топла вълна. Пот. Топло ти е… Искаш да извикаш, брутален страх… Няма връщане назад. И на 13 май, 2001 година, усещаш как излиза от теб нещо. Бебето. Ще имам дете. Вирусът няма да влезе в него. Той си е мой. Детето ми ще е чистичко. Здраво. Усещам, че започвам отначало. Имам дете! Аз съм майка!

Влизат Ива и Преслава.

ИВА: Как се казва?

МАГИ: Казва се Марио. На три годинки е.

ИВА: Липсва ли ти?

МАГИ: Много…

ИВА: А той заразен ли е…?

МАГИ: Не, не, здрав е.

ИВА: Мислех си, че се предава от майка на дете.

ПРЕСЛАВА: Нищо не знаеш, скъпа… Може да се избегне.

ИВА: Не искам да имам деца.

МАГИ: Защо?

ИВА: Имам СПИН. Нямам право.

ПРЕСЛАВА: Не, не. Имаш право. Можеш да правиш каквото си поискаш.

МАГИ: При мен контролираха положението. Ходих на видеозон, пих хапчета. Преглеждаха ме. И детето ми се роди здраво.

ИВА: Ами, ако моето се роди болно?

Пауза. Маги става.

МАГИ: Някога държала ли си бебе?

ИВА: Не.

МАГИ: Когато подържиш някое бебе, тогава ще говорим.

ИВА: Не искам да си има болна майка.

ПРЕСЛАВА: Аз го казах на Силвия, когато направи 13.

МАГИ: И какво ти каза?

ПРЕСЛАВА: Много ме разпитва. Говорихме 2 часа. Оттогава усетих как порасна. Стана възрастна.

МАГИ: Аз никога няма да успея да го кажа на сина си.

ПРЕСЛАВА: Защо?

МАГИ: Не искам да знае за миналото ми. Не искам да го карам да страда.

ПРЕСЛАВА: Силвия ме пита дали взимам хапчета. Казвам й, че всичко е наред. Да не се притеснява… Но от както й казах всичко се промени.

Пауза.

Дадох й да си направи пиърсинг на пъпа. На такава възраст е, че…

ИВА: Тя знае ли, че си тук?

ПРЕСЛАВА: Да, знае… Всичко е наред.

МАГИ: Аз ще се паникьосам, ако детето ми разбере, че съм болна.

ИВА: А как ще го избегнеш? Все някога ще разбере.

ПРЕСЛАВА: Децата разбират. Притесняват се.

ИВА: Не, не. Аз не искам деца.

Звъни звънецът. Червена светлина.

7.

Ива е сама, стои на средата на сцената.

ИВА:

Здравейте! Аз съм Ива Андреева. На 27. Жена…Серопозитивна.

Вади от джоба си диагнозата. Започва да чете.

„Пациентът е с диагноза ХИВ СПИН. Заразата е причинена най-вероятно от използване на употребявани от други заразени лица спринцовки. Сам е решил да се яви на опита за откриване на ваксина против СПИН, със съгласието да приеме всички странични и неблагоприятни ефекти, в замяна на лечението от ХИВ. Използваните методи за лечение са изяснени на лицето, което с пълно съгласие приема медикаментите, отпуснати от лечебното заведение за подобряване на положението си. По време на експеримента, пациентът ще премине през няколко фаза, за да се определи положението му, нивото и етапите на болестта. През проверка ще минат и психичното здраве на същия, което е важен фактор в лечението. Етапите на лабораторния опит включват: взимане на кръв и урина, кардиограма и рентгенови снимки на гръбначния стълб. Ще се направи и тест за бременност, както и вземане на вагинален секрет. Цялата информация, взета за състоянието на пациента, ще остане в тайна за чужди лица и ще е съхранявана, под формата на досие в болничното заведение. Гарантирана е дискретност и тайна на кореспонденцията.”

Пауза

Съгласна съм с всичко това. Но може ли един въпрос?

Пауза.

Ще танцувам ли отново?

Пауза.

Започнах да танцувам, когато бях на 4. Школа, академия, консерватория. Професионална компания. Танцът е всичко. Искам да танцувам, докато падна. Искам да танцувам, докато си изгубя съзнанието. Не знам какво друго бих правила…

Пауза.

Ще танцувам ли отново?

Пауза.

Изгежда, че никой няма да ми отговори.

Шум и скърцане на врата. (като символичен отговор)

8.

Звънец. Червена светлина. Трите трябва да спят - изисква се от експеримента. На тъмно и на нисък глас продължават разговорите им. Мрак.

МАГИ: Не ми се спи.

ПРЕСЛАВА: И на мен..

ИВА: Преди все си лягах с някой друг. Ако бях сама, въобще не лягах.

Смях.

ПРЕСЛАВА: Дали ще е всичко наред?

МАГИ: Надявам се…

ИВА: Не ми се спи въобще.

ПРЕСЛАВА: На кого ли му се спи…

ИВА: Как се възприемате като заразени…

ПРЕСЛАВА: Понякога не мога да се понасям…

МАГИ: Първата година е най-тежка…

ИВА: На мен ли ми го казваш…! Знаете ли какво?… Прави ми се секс!

Смях.

МАГИ: Да, обожавам секса.

ПРЕСЛАВА: И аз.

МАГИ: Удоволствието е неизмерно. Не мислиш за смъртта.

ПРЕСЛАВА: Но мислиш да не стане някой гаф и да станеш мама…

МАГИ: Детето ти така ли се роди?

ПРЕСЛАВА: Да. Но сега го обичам с цялото си сърце.

МАГИ: Аз пък исках да си имам дете. И ми направиха.

ПРЕСЛАВА: Желанието е по-силно.

ИВА: Мразя секса. Преди… толкова често съм правила… Но като си спомня, че съм болна…

МАГИ: Стига!

ПРЕСЛАВА: Сексът е хубаво нещо…

ИВА: … Да, стига да си чиста… А тази шибана болест… ми убива желанието…

МАГИ: … Заклевам се да ползвам от онези гуми до края на живота си…

ПРЕСЛАВА: Аз се заклевам, че ако не млъкнете, ще ви викна някой доктор, да видите вие какво се нарича секс!

Смях.

9.

Маги е сама. Говори на публиката.

МАГИ:

Маги Георгиева. На 35. Жена…Серопозитивна. Да, да… Ще ви прочета диагнозата, но бърво няколко въпроса… Вие защо сте тук? Аз съм тук заради ваксината… Ами вие? Защо сте тук? Какъв е вашият интерес? Не, не, не ми казвайте, че заради нас… Да не са ви обещали от клиниката награди или пари… знам ли… Колко ли плащат на служителите си? Знаете ли, че пенсия поради болест е 40 лева? Аз съм пенсионирана… Не мога да работя вече. Имам диария. Висок холестерол… Нищо, че не ям мазна храна… А и принадлежа към онези 5% от серопозитивните жени, които са решили да имат деца. Защо всички се отвращават от жена със СПИН, а всеки съжалява жена примерно с една ръка и рак на гърдата? Не е ли същото? Не е ли болест и това? Или да имаш СПИН, означава да си дискриминиран навсякъде? … Ей, слушате ли?! Тук съм! Казвам се Маги Георгиева и съм серопозитивна. А никой от вас досега не се беше замислял зя мен, нали? Съжалява ли ме някой? Кажете де! Никой не ме пита как се справям. Но нали ще умра скоро… Не, не… По-лошо е постепенното разрушаване на тялото… Моето не-съществуване. Искам някой да ме пита за всичко това! Искам да го включат в експеримента! Знаете ли, че имам син. Ами за него кой ще се грижи? Не! Искам да живея! Искам живот, пълен с изненади, с радости. Искам да съм при детето си, когато тръгне на училище. Искам да го науча да плува. Да му помагам с домашните. Да му обяснявам задачите по математика… Много ли това? Нима искам много?

Пауза.

Някакъв мъж, с 4 къщи, 2 хотела и няколко ресторанта, който работи в клиниката управлява живота ми! Искам да го видя! Какво като правят експеримент с мен!? Какво!? Искам да го видя! А като стане това, знаете ли какво ще му кажа? „Дано да изгниеш в съня си! Шибан лайнар!"

Музика.

10.

Връщат се другите. Сядат.

ПРЕСЛАВА: Как сте?

МАГИ: Зле.

ИВА: Какво е станало?

МАГИ: Разказвах на хората.

ПРЕСЛАВА: Какво си им разказвала?

МАГИ: Разказвах й за тъпото съществуване на болните от СПИН.

ИВА: Сериозно ли?

МАГИ: Да. Изправих се пред тях и си излях душата.

ИВА: Заради вируса…Той е бомба… И не знаеш кога ще избухне…

Звънец. Червена светлина.Трите жени стават, махат си пеньоарите, шапките и си помагат една на друга. Вече може да се види, коя каква е. Под пеньоарите носят спортно облекло, тениски. Трите жени са различни. МАГИ е е с права руса коса, с изстрадала физиономия. ПРЕСЛАВА е с тъмна къса коса, има силно тяло, свикнала е да се бори, но е тъжна. ИВА е млада, красива с невинно изражение, но не знае какво да прави в живота и е неспокойна.

ПРРЕСЛАВА: Хайде, време е.

ИВА: Дано да имаме късмет.

МАГИ: Дано.

ПРЕСЛАВА: Успех, момичета.

ИВА: Добре. Утре ще говорим.

МАГИ: Да. Успех на всички.

Излизат нетърпеливи.

Чува се глас.

ГЛАС: . Използваните методи за лечение са изяснени на лицето, което с пълно съгласие приема медикаментите, отпуснати от лечебното заведение за подобряване на положението си. По време на експеримента, пациентът ще премине през няколко фаза, за да се определи положението му, нивото и етапите на болестта. През проверка ще минат и психичното здраве на същия, което е важен фактор в лечението. Етапите на лабораторния опит включват: взимане на кръв и урина, кардиограма и рентгенови снимки на гръбначния стълб. Ще се направи и тест за бременност, както и вземане на вагинален секрет. Цялата информация, взета за състоянието на пациента, ще остане в тайна за чужди лица и ще е съхранявана, под формата на досие в болничното заведение. Гарантирана е дискретност и тайна на кореспонденцията. ”Рисковите странични ефекти са: анемия, увреждане на аортата, главоболие, диария, разстройство, обездвижване на крайниците… мъка.

Гласът спира да говори. Влизат отново жените, тичайки. Обикалят сцената. После излизат пак. Това се повтаря няколко пъти, като всеки следващ път всяка е с бинтована ръка, рани, тежки движения и бледи лица. Накрая Преслава влиза сама на инвалидна количка. След нея са другите – те са изтощени.

ПРЕСЛАВА: (към другите) Добре ли сте?

МАГИ: Добре сме.

ИВА: Да, добре сме…

Музика. Мрак.

КРАЙ.