11 июл. 2007 г., 16:28
4 мин за четене
- Сим, защо не беше в петък на даскало? - попита ме Десислава.
- Не ми се идваше, Дес - пак бях кисела - нещо ново?
- Ам... писа ти отсъствия по Литература...
- Ново 20! - сопнах се аз - Друго!?
- Ам... не... А! Драгомир те търсеше - усмихна се тя.
- Онзи грозен, гаден метъл, дето оплю най-хубавото стихотворение в живота ми? - вече бях ядосана. - Че за какво съм му на него пък аз?
- Да, същия... Не знам, за някакво състезание май...
На 16-ти април ни събираха в Кабинета по Биология за уточняване на формалностите около въпросното състезание. Ето го и "Него" - кралят на метълското общество... Малко скинар го раздаваше. Отново (както винаги) беше облечен с черен суитшърт на "Nightwish" и черни панталони. Този малък, злобен екземпляр летеше към мен със скорост на кадилак по магистралата. Идеше ми да кажа: "В къща съм, не ме пипай" ,но той застана пред мен и:
- Ето го и моя отбор - и намигайки, ми подаде ръка да се запознаем...
Ама нали съм си учтива, ударих една усмивка с 32 зъба и се напр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация