Дядо Стойчо, осемдесет и осем годишен старец, живееше във вилата, която навремето притежаваше. Вилата беше в покрайнините на града. По-рано имаше и къща в централната част, но и нея беше продал. И сега вече възрастен разчиташе на добронамереността на новите собственици на вилата, които бяха отишли да работят в Германия и бяха оставили дядо Стойчо да живее там, без да им плаща нищо. От една страна да има човек в къщата, от друга – може би в постъпката имаше и известна доза състрадание.
Но как този работен човек стигна дотук? Всичко започна със смъртта на жена му. Тогава той реши да помогне на единствената си дъщеря, омъжена в Хасково – доста далече от неговия град. Продаде къщата и вилата, за да си купят неговите хора къща там, и отиде да живее при тях в една пристройка. За съжаление дъщеря му твърде рано си замина от този свят, а мъжът ѝ си намери друга жена. Двамата му внука бяха млади, жизнени, имаха други интереси и никой не се отбиваше при стареца. Мъчно му беше и трудно, но взе ре ...