- Къде ме водиш, Алекс? - попита тихичко Петя, докато се опитваше да оправи червеното си шалче, което така добре се съчетаваше с новата и бяла блузка!
- Ще видиш, миличка! - отговори и спокойно той!
Петя погледна към черните вълни, които се разбиваха в скалите! Погледна и небето, то бе мрачно с черни, големи облаци... явно щеше да има буря! Петя се уплаши от гледката и стисна здраво ръката на Алекс!
- Спокойно, малката ми! - каза и той. - Не се плаши!
- Ще ми кажеш ли най-после къде ще ме водиш! - попита нервно момичето.
- Ще видиш! - за втори път повтори Алекс.
Последва тишина! Чуваха се единствено вълните на морето и крясъците на гларусите, които летяха наблизо и може би търсеха храна за себе си и рожбите си! Тишината бе нарушена от гласа на Алекс:
- Петя, искам да ти кажа нещо! Нали знаеш колко много те обичам?
В този момент сякаш стрела прободе сърцето на Петя! То се сви на кълбо, сякаш предусещаше какво ще стане! След такива думи следваше ''но не можем да бъдем заедно''! Да, тя беше сигурна,че той ще каже това,та нали беше гледала много такива любовни филми! Очите и се насълзиха, но тя се опитваше да не го показва!
- Нали? Нали знаеш, че много те обичам? - попита отново Алекс.
- Да! - едва промълви Петя, защото сълзите и я задушаваха.
- Но... а, ето стигнахме! - извика изведнъж момчето.
- Но? Но какво? Какво, Алекс?
Петя бе стиснала здраво ръката на приятеля си и го умоляваше да продължи изречението си.
- Виж!
Алекс посочи с пръст напред! Петя погледна и видя малка къщичка, е не беше толкова малка, средна по размери... или по- точно вила! Да, точно така, вила! Светлините от прозорчетата светеха слабо. По покрива бяха накацали сиви, грозни чайки. Само една се отличаваше от тях. Тя бе малка и бяла, но бе така красива и нежна.
- Влез! - Алекс покани Петя
Вътре беше наистина топло, уютно и красиво, въпреки че мебелите бяха стари и използвани!
- Ела, седни с мен пред камината! - Алекс помоли момичето
Петя седна до него! Той прокара пръсти между дългите и коси и нежно я целуна! Прегърна я! Погали я! И пак я целуна! Те останаха така прегърнатаи доста време! Но Петя не бе спокойна, нещо я мъчеше! Какво ли означаваше онова ''НО''!
Алекс стана и отиде до масата и взе от там една мъничка дървена кутия!
- Това е за теб! - каза и той и и я подаде.
Петя взе кутията и я отвори! Вътре имаше малко восъчно сърце и бележка! Тя взе бележката, разтвори я и зачете:
''О, мило ангелче, не знам как да започна! Обичам те... но (Петя потръпна) родителите ми... те заминават за Вашингтон и аз не мога да остана... трябва да замина с тях! Това восъчно сърце е израз на моята любов, нека то ти напомня за мен! Обичам те!
Твой Алекс''
Петя избърса сълзите си! Взе отново бележката и отново я прочете, и отново и отново!
- Алекс, недей! - извика тя и се обърна.
Алекс? Но Алекс го нямаше! Тя стана, изтича навън, крещейки името му! Но никой не отговори! Погледна надолу и видя, че държи восъчното сърце! Тя го стисна здраво и се затича, към ръба на скалите!
-Не! Петя! - обади се един глас в тъмнината, но бе вече късно. Петя бе поверила живота си в ръцете на смъртта!
- Петя! - чу се пак гласът.
Това бе гласът на Алекс.
- Петя, не, защо? Това беше шега, аз исках да видя дали ме обичаш, дали...? Разбрах истината по толкова жесток начин! Но, знам... ти ме обичаш!
Това и бяха последните му думи! Той застана на мястото, от където бе скочила Петя и последва съдбата и!
Чу се плисък и отново тишина!