22 апр. 2014 г., 18:09

Шенкела 

  Проза » Рассказы
546 0 1
3 мин за четене
Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушина, ама нали Бигбос му каза да я остави на Конопа и да бяга на село. И той избяга.
Удара не премина както го беше запланувал Бигбос. Уж нямаше да леят кръв, а оставиха три перфорирани трупа да събират мухите в оня прашен склад. Труповете приживе работиха за Кредита, а оня не оставаше длъжник. Заради това му викаха Кредита.
И така Шенкела от една седмица делеше сайванта с едно шугаво магаре, шест кокошки и един петел. И от толкова време отбиваше въпросите на бабичката защо внука ѝ се е обръснал нула номер и защо има обица на ухото. За сметка на това пък си отяде вкусни манджи и прясно козе сирене, каквото няма и в най-скъпите софийски магазини.
- Я фани, баби, онова, ребатото пиле да ти сготва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Все права защищены

Предложения
: ??:??