Шкаф за обувки

Миличък...искам да ти кажа здравей....а нищо не излиза...

Разпадам се на парчета ...днес разгледах снимките ти ...не знам защо...нещо ме караше да го направя...и видях ...една девойка, ...усмихната ... после се сетих за думите ти - “аз знам, че съм цървул" ...и сълзите ми потекоха...после изплуваха твоите ръце и ми стана безкрайно пусто...болезнено тежко...непоносимо...

...събрала съм душата ми в напръстник...забранила съм й да излиза...зазидах си сърцето...да бъде в камък...отворих кутията с тъга ...и зачаках ...да мине , миличък...

разпъвана ...разпаднала...изстиваща...

Защо, миличък...защо...?

Загубих се... в стенания...отключих сълзите да рукнат...зачаках времето да нарисува акварели... 

Миличък ...как да живея? Къде да скрия тъгата? Охлузено сърцето ме убива...ежесекундно...

Има само тихо...едно огромно ТИХО, алчно сграбчило уюта на сърцето ми... и една гигантска, жестоко пронизваща рапира...

Миличък, ти си разбрал всичко за мен...а аз нищо за теб...сега съм ДАРШАН ...колко сме еднакви ...и как ти си моето друго аз...СЕГА, миличък...когато няма значение...

как да се събера...миличък?

как да пропълзя силна по паважа с раздраните колене...? с кръвта...която блика в душата ми...? която дави крясъка ...напиращ до безумие...?

миличък...никога не съм те виждала, но знам че рисуваш, че обичаш красивото като мен, и си нежен и вълшебен...че имах, а не те видях...че можех да те прегърна, а не го направих...

миличък...мили...как да посрещам слънцето...? КАК?

прегърнат си ...в ужасно тъжене и много болка ...

Слънчогледка