31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за да не ми се налага отново да ги чувам. „Какво ще облечеш?” задава ми този въпрос най-добрата ми приятелка още на тридесети вечерта. Гледам я опулено и учудено… Ама аз е трябвало да си избера и тоалет ли? Това се случва към обед на тридесет и първи, когато разтварям вратите и на трите гардероба и тръгвам да човъркам из всеки рафт. Вадя блузи, рокли, поли, дънки, панталони, сака и т.н. и т.н. Дълго търсене, дълго преобличане и постоянно тропане по вратата на стаята ми придружено с гласа на баща ми „Ела да измиеш чиниите!”. Налага ми се да бързам, но искам да избера нещо хубаво. Защо? Ами все някоя светкавица ще ме замери и после ще пратя снимката на любимия ми… Трябва да съм красива!
След дълг ...