Щастие

 31 декември!

 Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за да не ми се налага отново да ги чувам. „Какво ще облечеш?” задава ми този въпрос най-добрата ми приятелка още на тридесети вечерта. Гледам я опулено и учудено… Ама аз е трябвало да си избера и тоалет ли? Това се случва към обед на тридесет и първи, когато разтварям вратите и на трите гардероба и тръгвам да човъркам из всеки рафт. Вадя блузи, рокли, поли, дънки, панталони, сака и т.н. и т.н. Дълго търсене, дълго преобличане и постоянно тропане по вратата на стаята ми придружено с гласа на баща ми „Ела да измиеш чиниите!”. Налага ми се да бързам, но искам да избера нещо хубаво. Защо? Ами все някоя светкавица ще ме замери и после ще пратя снимката на любимия ми… Трябва да съм красива!

 След дълги борби с кой ли не, след дълги увещания към този и онзи да не ми звънят, най-сетне се озовавам в заведението, където ще празнуваме приятелски кръг от хора. Упс! Какво издрънках пък и аз? Познавам два процента от хората и то бегло, само брат ми и най-добрата ми приятелка са ми близки, но това няма значение. Усмихвам се лъчезарно на всички присъстващи, които са само от мъжки пол и се запознаваме. Не запомням имената. Когато едно от по-познатите лица ме пита дали познавам еди-кой си, го гледам неразбиращо и на него му става ясно какво е положението. На мен също. Тук ще ме сватосват с някого… Само че аз вече съм запленена от друг, нищо че него го няма и не съм му задължена, аз съм му вярна. Просто го обичам.

 Следват часове на непрекъснато танцуване с всевъзможни мъжки индивиди – някакъв полицай, фитнес маниак, битов алкохолик, музикант, певец, строител и все такива. Типове, опитващи се да свалят не звезди, а дрехи, но че ще бъде така ми стана ясно още в началото. Усмихвам се като кьорава зелка, правя се, че не забелязвам похотливите им жестове и чакам само да ме докоснат там, където не трябва - ще летят шамари! Излизам си от време на време навън, за да чуя любимия си и да се порадвам на милия му глас. Той все още не знае, че аз го обичам, но ще разбере… Скоро.

 Ииии честита нова година! Да сме живи и здрави, щастливи… Летят капачки, лее се шампанско, чувам все „Наздраве! Наздраве!” и машинално се усмихвам. Прегръдки, хора, песни витаят около мен, та даже и мен ме включват в пиршеството. Аз обаче съм пратила златно съобщения на избраника ми и чакам отговор. Усмихвам се, хиля се, движа се, но мислите ми са далеч, далеч, на стотици километри. В 00:31:40 на първи януари 2011 година телефонът ми иззвънява тихичко и аз с трепет насочвам погледа си към малкото екранче.

 Пищя. Не, никой не ме е изплашил, въпреки че аз май стресирах околните. Излизам навън и започвам да се издигам във въздух, не - нямам крила. Просто скачам ли, скачам като цвърчащо олио, пръскам лъчезарност и усмивки под скептичните погледи на околните. Брат ми се чува някъде да мърмори, че алкохолът ми е дошъл в повече, а най-добрата ми приятелка се опитва да ме укроти, но за жалост въжета не се намират наблизо. „Успокой се! Айде стига!” говорят ми двамата, но кой пък ги слуша и тях. На лицето ми цари невъобразимо щастие, каквото дори и не знаех, че мога да изпитам при положение, че се очертаваше едно прекалено скучно посрещане на новата година. УАУ! Любимият ми… той… ме обича!

 Не разбирам. Поне не напълно. Радвам се ужасно много, но пак не е изцяло, пак съм сякаш като вкочанена. Другите не мислят така, виждат само еуфория, но тя не е достатъчна, не мога да покажа всичко. Прекалено много е. Не свалям усмивката от лицето си и така ухилена се впускам отново в празненството. Хапване, пийване и много танци, придружени с любовно щастие, сърцето ми трепка ожесточено и копнее за своя избраник. Той не е до мен, но някога и това ще се случи. Някога ще посрещнем един до друг новата година и след това „някога” ще стане „завинаги”.

 Усмихвам се и заспивам. Празненството завърши, аз съм в леглото, мисля за него и светя.