Щастието

Posted on January 24, 2018 by hampi

Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.

Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки.

Епикур е определил щастието, като основна цел на човешкия живот и е създал учение в тази връзка.
„Щастливи ни прави не това което имаме, а това което ни радва“.
Според него, Щастието е в познанието и ума на хората. Трябва да се създават блага и умерено да се ползват…
Той е материалист и смята, че религиите създават страхове у хората, а на човек му трябва спокойствие и сигурност.

След появата си, Христянската църква отрича учението на Епикур и го обявява за разгулно, въпреки умереността му.
Христянството проповядва лишения и въздържание. Според нея, Щастието е във връзката между човека и светия дух.
Трябва да отложим щастието за отвъдното, мястото му е в Рая.

Според източните учения, Щастието е освобождаване от земните страсти – Нирвана. Угасване на индивидуалното съзнание и вливането му във всемирния дух.

Според Дънов, Щастието е в безкористната любов.
”Да обичаш е божествено, да те обичат е човешко“.

И така нататък и така нататък.
…….
В наши дни Щастието си има ден, това е 20-ти март, обявен от ООН за световен.
Щастието е заложено и в Декларацията за независимост на САЩ. „Всеки има право на живот, свобода и стремеж към щастие“.

Щастието е добре дефинирано, но хората продължават да се питат, какво всъщност е то.

По соц време беше лесно:)

Уреждаш се с банани за Нова година, запис на Юрая Хийп, туба бензин над 20-те литра лимит…
Сега е по-сложно. Повечето хора смятат, че щастието е в богатството. Парите ще решат всичките им проблеми. Убедени са, че като спечелят от тотото и всичко тръгва по мед и масло.

Позволявам си и аз да се изкажа по темата. Постигал съм много добри резултати в тази област, бих казал имал съм „близък контакт“.
Преживял съм ултра силни положителни емоции, за които изразът е: „Срещнах Господ“.

Няма да разказвам мои преживявания, твърде лично е. Няма и смисъл с думи не могат да се опишат усещанията, трябва да се почувстват. Ще споделя пътят, който съм изминал и изводите, които съм направил.

Кадри от поредната щастлива година.

Философията, „Хъмпи“

Мисля, че всичко необходимо, за да бъдем щастливи, ни е дала природата.
И още… щастието е заключено вътре в нас. Трябва само да го отключим и да му се наслаждаваме.

Религия
Преди двадесеттина години избрах щастието за своя Религия.
Как стана това?
Вървях си по „Раковска“ и една витрина привлече вниманието ми. Вгледах се в манекена и с периферното си зрение зърнах силует.
Старец, приведен напред, който се придвижваше вдървено, не беше дебел, но с оформено щембе.
Обърнах се и се огледах за дядката, нямаше никой наоколо….. силуетът бях аз.
Бях потресен, аз спортистът, който скачаше трупешката над три метра, правеше предно и задно салто с лекота, клекове с по сто килограма… да изглеждам така… сега..

Пет-шест години преди „Раковска“
Успешно бях взел завоя на прехода.
Строих къща в Лозенец по времето на соца, съответно имах огромни задължения…., които върнах само с хиляда долара.
Успях да направя заведение и купонът течеше с пълна сила.

Преход

Навсякъде наоколо се разкриваха икономически възможности, а аз имах потенциал.
На пръв поглед трябваше да съм идиот, за да не стана милионер.
След промяната хората без благословия бяхме предпазливи. Не можехме да повярваме, че това се случва.
До вчера те арестуват за пет долара, защото имаше строг валутен режим или за нетрудови доходи, защото работиш частно, а от днес давайте бизнесмени…
Изчаквах, не бързах да скачам в дълбокото.
Скоро се разбра, че преходът не е никакъв преход, а някаква метаморфоза.
Беше ясно, че зад големите намерения се крият големи ангажименти или големи неприятности.
Верен на себе си, реших да не се замесвам и върнах газта. Предпочитам да мисля със собствената си глава, а не по опорни точки, подсказани от друг.

Почивка

Добре ми дойде, имах нужда от почивка.
До този момент не бях се спирал. Карах успоредно тежко редовно следване, семейство и активен спорт. След това, дълъг период – денем инженер на пет- шест места, нощем тайно частно бачкане по гаражи и мазета – като един истински миньор…., а през “свободното” време – строеж на къща с личен труд.

Имах една неосъществима мечта, някой ден да гледам “Всяка неделя”.

Първи опит
Първият ми опит да открия щастието бе неуспешен. Направих фал старт.
Завъртя ме ежедневието на безделник, тържествени обеди, преливащи във вечери, след това по барове и така до сутринта. Прибирах се, когато хората отиват на работа.
Едва издържах на това „голямо щастие“… не спортувах, а пиех и пушех здраво… съответно нямах сили и се чувствах като парцал…
Приятелите ме майтапеха, че „вървя срещу вятъра“, защото ме болеше кръстът и всички стари спортни травми се бяха обадили…

Quo Vadis

„Раковска“ за мен бе мигът, в който се осъзнах и получих прозрение.
Така, както Св. Павел, след срещата си „Quo Vadis“.
„Къде си тръгнал човече“, се запитах – това не е твоят път.
Не можех да продължавам така. Аман от тази почивка и този начин на живот, който със сигурност щеше да ме убие скоро.
Да не говорим, че не изпитвах никаква радост от това безсмислено ежедневие.

Втори опит
Вторият ми опит бе, след „Раковска“
Бях твърдо решен да направя промяна, но този път добре да я обмисля.
Ставам максималист, не искам просто да съм щастлив, искам да съм много щастлив. Ама много :)

Удовлетворен
Човек не може да бъде щастлив, ако не се чувства удовлетворен. За целта, трябва да прави полезни неща.
Захванах се с проекти, в които покривах много специалности, но най-важното – разполагах с времето си.

Време
Времето е инвестиция, при това безценна, защото сме лимитирани от живота. Трябва да се направи добър баланс на времето за полезни неща и за удоволствия.

Бюджет
„Нищо не може да задоволи човек, който не се задоволява с малко“. Според мен, всеки лев изкаран в повече от потребностите, е загубил безценно време.

Здраве
Най-важното е, човек да се чувства добре. Първото, което направих е да спра цигарите. Прекалявах и вече имах проблеми.

Кондиция
Как усещаш тялото си? Критериите са много различни, бил съм спортист и го знам.
Разликите в усещанията са огромни при различните хора. Положителните промени са пропорционални на положените усилия.
Представете си как се чувства един трениран атлет в ежедневието си. В простите неща, в това как стои, как се движи, ходи, сяда, става, как изкачва стълбище…
Той тренира, за да бъде шампион. Дори не осъзнава, че ежедневието му е различно.
Ако иска, може да надбяга трамвай или да носи гаджето си на рамене цял ден.
За него това е нормално. Приема го за даденост, дори не го цени и не му се радва.
Спомням си случай, скоро след активния си спорт.
Цигани с каруца ми докараха 30 торби цимент от топливо, тогава бяха по 50 килограма.
Измъкнах се през обедната почивка и гледам торбите, на тротоара пред къщата. Скоро ще завали и циментът ще си замине.
Набързо свалих ризата, сложих анцунг върху панталона и ги метнах до втория етаж. Тичах нагоре – надолу с петдесет килограма. Поизпотих се, но свърших работата.

Разликите
След като видях силуета си във витрина на Раковска, осъзнах разликата. Стана ми криво, още бях твърде млад, за да изглеждам толкова жалък.
Така е, хората не ценим това, което имаме в момента, приемаме го за даденост.
За мен беше драма, но всъщност е нищо, какво толкова – загубил съм формата си.
Какво да кажат наистина болните и те не са ценели здравето си, преди да го загубят.
Радвайте се на това което имате.

Спорт
Ще се върна на борда. Ще поддържам максимално добра спортната форма, за възрастта си.
Започнах ежедневни тренировки, като действащ, активен спортист. Поддържам всички групи мускули, които укрепват травмите ми. Също тези, които използвам за моите хобите. Тренирам сила, бързина и издържливост…
Държа да съм шампион… на ежедневието си 
За разлика от младежките си години, сега се радвам на кондицията, която имам.

Високи цели
Стремя се към върха на щастието. За такава цел усилията са комплексни, повечето в главата, но тонусът на тялото е много важна компонента.
Ако някой мисли, че “якото” щастие е лесна работа, много бърка. С мързел не се получава, иска се яко бачкане, интелект, психика, физика.

Подготовка
По това време на сезона, след празничното безделие, традиционно се вкарвам във форма. През ден – два си правя преход на Витоша, денивелация около 900 -1000 м. Ще го преведа на градски език, това са 300 етажа. Т.е. преди да е започнал денят ми, качвам 300 етажа и съответно слизам. Това което не мога да преведа на градски е, че вместо по стълбище, газя сняг до колене.
Някой ще каже, защо не вземеш асансьора. Защо си го причиняваш?
Защото, по лесния начин няма да се докосна до тези уникални усещания, които са моята цел.
За някои е удоволствие да лежат цял ден.
Всеки избира каква доза щастие да консумира.
Винаги съм смятал, че за да вземеш трябва първо да дадеш.
Имам си критерии, под които гледам да не слизам. Нормативът ми е поне 20 набирания или 50 лицеви.
Ако не мога да го покрия – това не е моят живот.

Психология
Умението да живееш щастливо е магия, която си заслужава да се овладее. Това е психология.
Всичко е в главата, да се чувстваш млад, да имаш желания и мечти, които да сбъдваш.
Да се чувстваш млад, нямам предвид възрастта.
Има апатични на двадесет, а има и ентусиасти на петдесет.
Начинът, по който възприемаш текущите събития, подготовката и настройката, които правиш за предстоящите си преживявания, това променя вкуса на живота.
Научете се да обостряте сетивата си за положителните емоции. Ако успеете, няма да пропускате и най-малките детайли от преживяването, което сте планирали.
Аз лично го постигам с яка доза адреналин.
Например с мотора, за което често чувам „Ти си луд“. Нормално е, хората отричат това, което не разбират.

Изобщо не рискувам, просто съм на ръба, a там отговорността е много голяма. Мозъкът се концентрира и започва много да внимава:)

Дете
Спомням си момента, в който за първи път изпитах особено чувство на блаженство, на радост, на наслада..
Бях дечко и не можех да си го обясня…
Нищо специално не се случваше в момента, просто си седях в слънчево петно, качен върху дървена ролка за кабели и чаках другите деца от махлата да се появят.
Било е лято, защото бях бос и по къси панталони.
Било е твърде рано, защото ми беше студено.
Било е неделя, защото дърводелната не работеше, а бях там, в склада им – любимото ни място за игри.
Предвкусвах прекрасния ден и чаках.
Веско, Дарий, Кайо, Шопето…. се бавеха и това ми даде време да оценя мига.
Това чувство се запечата в главата ми и си го спомням ясно до ден днешен.
След години, вече по-голям, определих това усещане като щастие.
Силата на този момент бе в това, че го осъзнах.
Оцених го, усетих го и не допуснах да мине край мен незабелязан.
Това е ключът за райската порта.

Не пропускайте моментите.

Чистота
Щастието е лесно и достъпно за децата.
Те подскачат, тичат и се радват във въображаеми светове, защото са чисти.
Децата са невинни, те са ангелчета.

„Лошите мисли са пречка за щастието“. Философите от древността са го казали, не аз.

Религия
Щастието е религия, защото пътят към него минава през пречистване, освободаване от негативната енергия.
Светата църквата плаши с жестоки наказания след смъртта, ако не спазвате десете божи заповеди.
Новата религия „Щастие“ ви осигурява блаженство тук и сега, на тази земя.
Само трябва да се освободите от лоши мисли, завист, алчност, егоизъм…

Завист
Лично аз никога не съм изпитвал завист и винаги съм се радвал искрено на чуждите успехи. За мен това е дар.

Алчност
Задоволявам се с малко, още един дар.
Разбира се, ако има повече е по-добре.
Убеден съм, че щастието не се купува с пари…, но те могат да направят щастливия човек още по-щастлив, защото разширяват хоризонта му.

Амбиция
Победих амбицията си, в поредица от тежки битки.
Не ми е нужно да доказвам нищо повече, добре знам какво мога.

Лошите мисли
Опитвам се да нямам лоши помисли и се справям добре. Имам специално пожелание към злонамерените, каквото ми мислят това да се връща към тях.
Не искам да навлизам в техните чувства, не искам да се цапам, просто връщам – добро –добро, лошо –лошо, не искам да знам.
Още ми тежат лошите мисли към баба и дядо, които ме наказваха за белите ми. Всъщност те толкова много ме обичаха, както и аз тях…
Веднъж баба ми ме напердаши и аз я намразих… за няколко часа:) Хвана ме да пуша…, а съм бил едва на четири години…

Винаги виновен
За всичко съм виновен аз. Когато нещо неприятно ми се случи или имам някакъв неуспех винаги търся вината в себе си.
Виновен съм, дори някой умишлено да го причинява, защото не съм го предвидил.

Възнаграждение
Има много поговорки, как добрите дела се връщат. Според мен има голяма истина в това.
На добрите хора им се „отварят портите“.Получават достъп до усещания, непознати за останалите.
Ако искате да сте щастливи – пречистете се. Освободете се от лошите си чувства.
Не забравяйте, Раят е тук и сега, на тази земя.

Съвършенство
Истинският шампион по удоволствие от живота е духовно чист, позитивен и в прекасна спортна форма…, но това не е достатъчно.
Трябва, още да е съвършен в уменията си.

Наивен
Като състезател по ски, още юноша, тренирах двуразово, и целогодишно… и естествено се пързалях перфектно.
Наблюдавах туристите по опашките, как пристъпват с непохватни движения. Строени в студа, мръзнат и чакат да се качат на лифта, където ги брули леден вятър.
А горе, на пистата, започва истинската им мъка.
Голям мерак, за големи страдания.
Мислят си, че могат да карат, а не подозират колко са нещастни, горките.
В свободното пързаляне, състезателите си правехме със ските каквото пожелаем.
Не можех да падна и да искам. Бях истинска пантера и се вадех от всяка ситуация, въпреки глупостите, които правех по бобуните. Естествено, изпитвах невероятно удоволствие от уменията си.
Тогава се питах, за какво живеят тези хора, на тази земя. Те дори не подозират, какъв кеф е да владееш скоростта и пространството до такова съвършенство…

Вече съм “Супер Стар” за класически ски, сега се збавлявам и качвам адреналина с “Мини” в гората

Смях
Пораснах и тайничко си се смеех на тези свои мисли. Хората си се радваха на живота, без изобщо да се качват на ски.

Да, ама не.
След „Раковска“, когато обмислях втория си опит, се върнах към тези свои мисли. Осъзнах, че не са били толкова наивни.
Смешно е наистина, но смешното е ограничаването в една еднинствена област, в случая ските.
По дяволите, любителите наистина не знаят какво пропускат. Разликата в усещането е колосална.
Разбрах към какво трябва да се стремя – към съвършенство във всичко, което правя.

Широк кръгозор
Човек не трябва да стои на едно място, трябва да се развива. Да научава нови неща, да усвоява нови умения и да ги усъвършенства.

Щастливецът има усет за красивата природа, но един и същ обект, дава различно по сила преживяване. В случая яз. Белмекен.

– Може да се наслаждава на прекрасния пейзаж от компютъра си.

– Може на място да му се любува. Тогава пейзажът стават 4D, дори усеща аромата.

– Може с мотор да го раздвижи. Тогава пейзажът стават кино.

– Може и като птица да се извиси и всичко ще се промени, филмът става Супер-продукция.
Прекрасната гледка се превръща в малка част от общото усещане за тази красота.

Един парапланер би могъл да промени преживяването до неузнаваемост, но само ако е в ръцете на опитен пилот.
Ако не е такъв, дори няма да забележи красотата, а може и дискомфорт да изпита.

За истинско и дълбоко усещането, той трябва да се чувства като птица.

Страх
Страхът е причина, хората да пропускат прекрасни преживявания.
Човек, който придобива нови рискови умения, разумно ги развива и успява да достигне съвършенство… без да рискува. Такъв човек може да превърне най-страховитите преживявания, в най-страхотни.
В никакъв случай не бъдете безрасъдни, но да знаете, без кураж няма щастие.
Независимо дали става дума за красива жена или за скок с парашут.

Всеки, който преследва Щастието и успее да го доближи, в крайна сметка достига до извода – “Няма по-голямо щастие от това да даряваш щастие на другите”.

Благодаря ти “Хъмпи” за прекрасните двадесет години.