Щастието е в малките неща
Беше краят на декември, но нямаше сняг. Сухият пронизващ студ прибираше хората по-бързо вкъщи, всеки гледаше да бъде на топло и сигурно. Идваше Коледа, а хората сякаш бяха забравили за това - толкова грижи и мисли има в едно ежедневие, че то ни поглъща и нямаме време да се размислим за истински важните неща от живота. Да, ние всички бяхме забравили за чудото, наречено Коледа. Липсваше ми снега, който е като символ на този празник. Прекрасно е да падат мънички, нежни снежинки! Всяка е с уникална форма - красива и прецизно изрязана от мразовитите ръце на времето...
Когато се разхождах виждах много намръщени лица, сведени глави...Чувах оплаквания и недоволни възгласи в претъпкания трамвай, викове и препирни по маловажни причини. Всичко беше толкова ежедневно, сиво и непразнично, че нищо не подсказваше за идващия след ден празник... Да, разбирам ги... Хората като цяло са усмихнати, добри, милосърдни, но сега просто нямаха условия за да бъдат такива. Вярвам в добро ...