Цветелина искаше да заспи и да забрави всичко, ала сънят бягаше от очите ѝ. Сигурно два часа се въртя в леглото, преваляше полунощ, но не можеше да се успокои. Стана, открехна лекичко вратата на детската стая и с леки стъпки отиде до леглото на петгодишната си дъщеря. Детето спеше, поставило длан под бузката си. Цветелина лекичко я погали по къдравата руса косичка, зави я и излезе тихомълком от стаята. Реши да си направи силен билков чай, подслади го с мед, изтиска няколко капки лимон в него, взе чашата и излезе на терасата. Още беше в шок и мислите ѝ галопираха в съзнанието ѝ като диви коне в пустошта.
Нощта беше ясна, небето – обсипано със звезди. В този момент ѝ се искаше някоя от тях да кацне на рамото ѝ, да я стопли, да я прегърне и да я утеши. Стори ѝ се, че луната, извила тънък сърп, я гледа някак безучастно и равнодушно. Началото на октомври беше, макар нощите още да не бяха съвсем захладнели, стана ѝ студено. Беше наметнала върху нощницата си халат, ала чехлите ги обу на бос к ...