Вървяха един до друг, а той постоянно се оглеждаше на всички посоки.
Откри нещо странно, всички животни имаха сини очи, като спътника му.
Стигнаха до един хълм, на който бе кацнал двореца. Някаква феерия с множество кули и дантели от бял камък.
Изкачиха парадното стълбище и влязоха в огромна зала с прекрасни стенописи. Навсякъде имаше инкрустации от блестящи кристали и сребрист метал.
Стъпките им кънтяха, докато застанат пред високи порти, където пазеше стража. Вътре бе тронната зала. Изпълнена с още по-голям разкош. В средата сред купища цветя бе тронът на кралицата.
Пристъпваха приведени. Като достигнаха на няколко метра се изправиха.
Видя я и се изуми. Създание излъчващо истинско кралско величие. За разлика от всички, нейните очи бяха пъстри. Мрежа от зелени и сини нишки.
- Ваше величество, този момък търси Странница и казва, че и е близък.
- Доколко близък си, човеко?
Гласът ѝ бе мелодичен и заповеден.
- Обичам я!
- Дааа, значи си много близък. ...