Разочароват те. Отново! Решаваш да погледнеш на случилото се от добрата страна, но не успяваш. Предават те. Някой ти казва, че не се нуждае вече от теб. Някой пуска ръката, която е държал и тръгва напред. Разочароват те - и преди, и днес, и утре, но знаеш, че не трябва да спираш да се бориш в живота.  Срещаш хора. Много хора. Тълпи от сиви човеци, още опознаващи себе си, обезличени от маските
на лицата си, претръпнали от наранявания. И някак не ти се иска да приличаш на тях. Не, ти не искаш да се превръщаш в тяхно копие. Искаш да усещаш, да обичаш, да вярваш, да бъдеш себе си, не от многото безчувствени същества.
Срещнах един старец с побеляла коса и брада. Вървеше бавно по пътя, подпирайки се на бастунката си, но пък беше усмихнат. Очите му присвити, малки, с множество бръчки около тях, но притежаваха някакъв блясък. Някаква магия извираше от там. Спря се старецът пред мен и ме попита:
 - Момиче, що дириш (какво правиш) тука само?
 - Търся, дядо, себе си. Разпилях се по пътя.
Погледът му... сякаш ме разбра. Не каза нищо, само прошепна:
 - Разкажи.
 - Разочарования, дядо. Идват, срещат те, държат ръката ти, а накрая я пускат. Нараняват всичко в теб. Карат те да им се раздадеш, за да видят, че са ти нужни и после те изоставят. Предават те... Та, изгубих се, дядо, търся себе си по пътя, да се намеря, че да съм цяла.
Усмихна се белобрадият старец и стисна здраво ръцете ми.
 - Ти си силна, момиче! Не предполагаш колко много сила се крие в теб. Хората често постъпват така. Животът понякога ни кара да бъдем лоши. Всеки може да продължи напред и сам. Не се търси, момиче. Раздала си се. Не търси отплата. Изгради се отново с вяра, надежда и любов.
 - Но боли, дядо... Много боли.
Казах през сълзи, а той протегна ръка и с длани ги изтри.
 - Знаеш ли какво остава след разочарованието, момиче?
 - Какво? - попитах аз.
 - Остава болка, която си длъжна да почувстваш и да преодолееш. Остават пътища, които трябва да изминеш. Остават разбити мечти, които трябва да превържеш и рани, които трябва да излекуваш. Щетите след разочарованието са огромни. Само спомени, които ти напомнят и те измъчват през деня. Само кошмари, които сънуваш и те тормозят през нощта. Остава самотата и тъгата, които сякаш
са с теб във всеки момент. Но знаеш ли и какво още остава?
 - Какво?
 - Остава опитът, момиче. Това е добрата страна. Вече знаеш какво е. Изживяла си го. Сега стани, усмихни се и продължавай напред. Защото животът ти е дал един от най-ценните си уроци!