22 июл. 2008 г., 14:01

Сибирска степ

2.2K 0 2
1 мин за четене

Загребвайки с ръждивото канче от старата и разкривена кофа, пълна с водка, намирам сили за поредното мъчително вдишване. Въздухът тежи!

Връз тая тежест се изкачва кафеникаво-безжизненият ми поглед, разцепващ пустеещия хоризонт. Всичко наоколо лъха на студ, сякаш е загубило своя смисъл. Но това не ми пречи!

С всяка следваща глътка потъвам все повече в спасителната безсмисленост, без да се страхувам, че може никога да не изплувам. Отдавна съм се отказал да плувам, вече само тичам из безкрайната степ, опиван от ритъма на собствените си крачки и разстлалата се наоколо безвъпросност.

Стоя! Дали гледам? Май виждам!? Дълга пауза - три-четри глътки - след която преставам да питам. Отворил очи, изчезвам в тази пустиня, чувствайки единствено бавно обземащото ме безсилие.

Всъщност, процеждайки през прогнилите си зъби последните капчици водка, останали по крайчеца на напуканата ми устна, аз не пия, а просто собствената ми нищост черпи безсмисленост, която ми вдъхва жизненост, стигаща ми да продължа да бъда „нещо си там".

Обхванат от тази меланхоличност, бавно се раздвижвам, правейки няколко крачки в кръг, като съзирам навсякъде едно и също - степ. Това еднообразие на пейзажа ми помага да се отърся от гнетящото ме еднообразие на собственото ми битие. То сякаш съдържа в себе си отговорите на всички въпроси, които някога са възниквали или предстои да възникнат в жалкото ми съзнание, или пък може би унищожава всички въпроси!? Не знам, но и май не искам да знам.

Вместо да питам, отново се навеждам и потапям ръждивото канче, след което бавно го поднасям към устата си и изсипвам съдържанието му. Преглъщам пак и пак... вече съм само тези глътки, нямам очи, нямам уши, нямам изобщо сетива, нито мечти, нито желания... е, може би едно - да бъда тази смразяваща степ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Благоев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...