Силата да бъдеш жена
Той е бил лошо момче, едно от най-буйните, раждали се някога. С годините обаче нравът му не се променя. Той среща млада и красива жена, с която се влюбват. И двамата са в разцвета на силите си, раждат им се две деца. Всички тези нови събития също не успяват да го променят, дори нещата стават по-лоши. Най-накрая той ù показва истинската си същност, която е плашеща, отблъскваща, но тя остава с него. Дали заради болното си дете, или защото наистина го обича, не мога да кажа. Факт е, че тя е с него и до ден днешен.
Какви ли не ужасни неща е преживявала заради него, колко самотни нощи е имала. Единствената ù подкрепа са били децата. Да, тя е знаела за хилядите му изневери, но не от някой друг, а от самия него. Той обаче не се срамува от тях, гордее се, разказва със захлас за миналите дни. Посягал ù е не един път, причинявал ù е какви ли не неща, но това не ги разделя. Тя е била даденост за него, просто майката на неговите деца. Не е оценявал какво има до себе си, не е виждал колко много го е обичала тя, не е разбирал хилядите ù жертви. Но сега, когато е на зряла възраст, той вижда, че тя е най-голямата му подкрепа. Характерът му си е все същият, но тя още го обича. След толкова много години, болезнени години, тя все още го обича. Той казва: „Това е единствената дама в живота ми.” Ясно е, че е имал хиляди, но все при нея се е връщал. Тя е била тази, която го е разбирала, която е била до него във всички начинания. Другите жени са били просто за забавление, без чувства, без емоции.
Той казва, че няма любов, че това са пълни глупости, на които не трябва да се вярва. Може би е така, но аз виждам друго. Виждам, че той има нужда от нея, просто от присъствието си. Наясно е, че не би могъл да се справи без нея, без своята дама на живота. Може би е останало и едно голямо уважение към тази жена, защото след толкова години най – вероятно той осъзнава какво съкровище има до себе си. Тя продължава да е с него в начинанията му, подсеща го за лекарствата му, проверява му кръвното, дрижи се за него като за малко дете, прави го с много любов.
Когато тя постъпи в болница, всички видяхме колко трудно му беше без нея – нямаше кой да върши домакинската работа, кой да движи фирмата, кой да гледа болното им дете. Всички тези задължения паднаха на неговите плещи и той осъзна, че е зависим от нея. Ходеше често на посещения при нея, въпреки че тя беше на 120 км от града, мислеше постоянно за нея. Когато тя се възстанови, той сияеше от щастие, целуваше я, помагаше ù, радваше се, че тя си е вкъщи.
Да, той имаше лош характер, черно минало, но тя беше жената на живота му, жената, към която го теглеше сърцето му, жената, която го правеше по – добър човек. Дали това е любов, или навик, вие преценете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марта Все права защищены
