The Power of Love[1]
Когато я видях на следващата сутрин, нещо странно се отключи в мен. Изглеждаше ми още по-красива. Косите ù в прекрасен безпорядък се виеха покрай блестящо бялото ù лице, а очите ù бяха още по-сини. Още по-остри и пронизващи. Беше облечена в лека бяла роба. Изглеждаше още по-ефирна и малка. За първи път в живота си почувствах, че искам да защитавам някой. Дори с цената на живота си. Беше като... порцеланова кукла. Толкова нежна, толкова... чуплива. Крехка. Не! Положително не! Не можеше да е това. Просто беше болна, слаба... чисто мъжки инстинкт да спасява жени в беда. Заблуждавах ли се?
- Здравей, Пол.
Беше ме чула да влизам. Обикновено никой не ми обръщаше внимание.
- Здравей, Елиз. Изглеждаш... малка.
Само това можах да измисля. Езикът ли ми се беше завързал, по дяволите?!
Тя се усмихна с нейната тъжна усмивка. В този момент ме заболя зверски, че не мога да ù помогна, че не мога да я спася. Отново го отдадох на мъжка покровителственост.
- Днес се чувствам по-добре ...