Сирачето
Дъждът монотонно се сипеше по главната градска улица. Дъждовните капки тъжно се стичаха по прозорците на къщите, а листата на дърветата тихичко потръпваха при допира си с тях и придобиваха особен блясък. Във въздуха се усещаше свеж аромат, който може да бъде доловен само в дъждовни дни като този.
Валеше отдавна и като че ли слънцето нямаше желание да се усмихне. По улицата се виждаха случайни минувачи, които бързаха да се скрият на сухо и проклинаха лошото време: "Това тук не е за хора" - измърмори някой, поглеждайки около себе си.
Но дъждът не се интересуваше от хорските неволи и желания, а продължаваше да къпе събуждащия се град, опитвайки се, навярно, да измие и човешките души.
На ъгъла на една от уличките бе застанало малко момченце, около 7-8-годишно, с чернокоса главица и големи кафяви, искрящи очи. Слабото му телце бе облечено в овехтели дрипи, изпъстрени с безброй кръпки. Сгушено под стряхата на една от къщите, бедното дете протягаше ръчичка с надежда, че някой от мина ...